Анри Троая, роден като Лев Асланович Тарасов на 1 ноември 1911 г. в Москва, е един от най-забележителните писатели на 20-и век. Произхождайки от семейството на богат индустриалец, той напуска Русия през 1917 г. и пътува из Европа, докато семейството му се установява във Франция през 1920 г.
Троая изписва над сто биографии на исторически личности, като редица от тях са свързани с руската култура и литература – от Достоевски и Пушкин до Екатерина Велика и Иван Грозни. Освен това пише биографии на велики европейски писатели като Гюстав Флобер, Оноре дьо Балзак и Емил Зола.
В романите си Троая изобличава лицемерието на парижката буржоазия с неподражаем славянски сарказъм и страст към разкриване на човешката душа. Трилогията „Ейглетиерови“, публикувана през 70-те години, се превръща в култова сред читателите.
През 1959 г. Анри Троая става член на Френската академия и остава най-възрастният член до смъртта си. Той получава множество награди, включително големия кръст на Почетния легион. Последният му роман „Преследването“ излиза през 2007 г., годината на неговата смърт – на 2 март в Париж, на 95 години.
„Щастието и нещастието са в сърцето и душата на всеки човек. Ако се чувстваш нещастна, извиси се над нещастието си и направи така, че щастието ти да не зависи от външни неща.“
„Да се погледнеш в огледалото и да можеш да кажеш не ‚Ще стана такъв или онакъв!‘, а ‚Аз съм такъв или онакъв!‘ Ах, опиянение от сбъднати мечти!“
„А може ли човек да бъде сам? Това, което ние наричаме самота, е само едно малко, празно и тихо пространство между нас и другите.“
Анри Троая остава в историята като писател, който обединява френската и руската литература, като едновременно вдъхновява и провокира читателите си.






