Истинското име на Анри Троая е Лев Асланович Тарасов. Той се ражда на 1 ноември 1911 г. в Москва в семейството на богат индустриалец. Баща му е преуспяващ търговец на платове. Заедно с родителите си бъдещият писател (тогава 6-годишен) напуска Русия през 1917 година. Няколко години семейството пътува из Европа. Известно време живее в Истанбул и Венеция. През 1920 година се установява във Франция, в Париж.

Когато е на 10 години, бъдещият корифей на сюжета прочита „Война и мир“. На 12 вече е подвластен на „вируса на литературата“. Въпросната епоха е разкрита в „Синът на сатрапа“. Там лирическият герой описва първите си опити, когато със своя приятел създават роман на четири ръце.

През 1935 година Лев Тарасов под псевдонима Анри Троая публикува дебютния си роман „Фалшиви игри“, а през 1937, на 27-годишна възраст, получава наградата Гонкур за петата си книга -„Паякът“.

Първата му родина – Русия, е източник на вдъхновение за поредица написани от него биографии. За 70 години Троая е написал над сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура. Романите и биографиите са двете паралелни линии в творчеството му, създавани с „ритъма на метроном“, както се изразяват литературните критици. През 1940 година Троая публикува биографията на Фьодор Достоевски и от тогава редовно издава популярни книги за руската култура, в частност за Пушкин, Лермонтов, Толстой, Гогол, Чехов, Горки, Марина Цветаева, Пастернак. Изпод перото му излизат и известните книги за Екатерина Велика, Распутин, Александър Първи и Александър Втори, Иван Грозни.

Писал е и биографии на великите писатели на 19-и век – Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Бодлер и Оноре дьо Балзак. В световната литература няма по-вдъхновени животоописания от тези на Анри Троая.

Неговите романи правят революция в литературата на Франция и провокират немалко скандали сред апологетите на „доброто“ общество. Троая – с неподражаемия си славянски сарказъм и руска страст към тотално разголване на душата, сваля повечето от маските на прочутата парижка буржоазия. Той изкарва на показ цялата досада и лицемерие на най-консервативните кръгове от лъскавите квартали на столицата. Култовата му трилогия „Ейглетиерови“ през 70-те години на миналия век e истинска сензация на литературния пазар.

„Аз съм маниак на писането“, признава самият писател приживе. Анкета на френския институт за маркетинг и проучване на общественото мнение през 1994 г. показва, че Троая е любимият писател на повечето от читателите във втората му родина Франця. Но макар че пише само на френски език, в много от произведенията му героите са руснаци.

Последният му роман, „Преследването“, излиза от печат в годината на смъртта му – 2007-а.

Много от книгите му са издадени на български език. В България той е известен с много книги, може би най-вече със сагата “ Ейглетиерови“ – „Гладът на лъвчетата “ и “ Краят на семейство Ейглетиер“, „Климати“, „Страховити царици“, „Александър Първи: Победителят на Наполеон“, “ Балерината от Санкт Петербург“, „Баронесата и музикантът“, „Сеитби и жътви“ в 5 тома и други.

От 1959 година Троая е член на Френската академия. До 2007 г. той е най-възрастният член на академията. Той е лауреат на ордена за литература и изкуства, присъден му е големият кръст на Почетния легион, има още много други престижни награди. Умира на 2 март 2007 г. в Париж на 95 годишна възраст. В този ден информационните агенции припомнят следните думи на Анри Троая: „С течение на времето разбрах, че съвършени писатели няма. Ние сами си присъждаме оценката с последната точка в ръкописа. В този момент наградата ни е това съвсем занаятчийско удовлетворение, че оставяш зад себе си един добре изработен предмет. И мисълта, че в тези страници непознатите хора могат да намерят убежище от грижите си и да разсъждават за живота си с някакъв шанс да го разберат по-добре.“

Анри Троя в цитати:

„Щастието и нещастието са в сърцето и душата на всеки човек. Ако се чувстваш нещастна, извиси се над нещастието си и направи така, че щастието ти да не зависи от външни неща.“

Екатерина към Дидро: „В плановете си за реформа вие забравяте разликата в положението между двама ни; вие работите върху хартия, а тя понася всичко; гладка е и гъвкава, не създава препятствия нито за въображението, нито за перото ви, докато аз, горката императрица, работя с човешка материя, която е особено раздразнителна и чувствителна.“

„А може ли човек да бъде сам? Това, което ние наричаме самота, е само едно малко, празно и тихо пространство между нас и другите. Дори тези, които си въобразяват, че са сами, в действителност са свързани с хиляди невидими нишки с човешката верига.“

„Да се погледнеш в огледалото и да можеш да кажеш не „Ще стана такъв или онакъв!“, а „Аз съм такъв или онакъв!“ Ах, опиянение от сбъднати мечти! Приятно съвпадение между мечта и действителност!“

Димитър Янков

АRTday.bg