Трибуналът във Вашингтон постанови, че действията на българските институции не нарушават Договора за Енергийната харта, с което страната ни избегна иск за почти 1 млрд. евро.
България спечели международното арбитражно дело, заведено през 2016 г. от чешката компания ČEZ пред Международен център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон. Общият размер на претенциите възлизаше на 967 млн. евро плюс лихви.
С решението си трибуналът е отхвърлил всички искове на ЧЕЗ и е приел, че действията на Република България, включително чрез Комисия за енергийно и водно регулиране, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и българските съдилища, не представляват нарушение на стандартите за защита на чуждестранните инвестиции по Договора за Енергийната харта. Това съобщиха от Министерство на финансите.
Какви бяха претенциите на ЧЕЗ.
ЧЕЗ твърдеше, че е направила три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното и електроснабдителното дружество ЧЕЗ Разпределение България, в ТЕЦ Варна и в биоелектроцентралата Бара.
Най-голямата претенция – 733 млн. евро – беше свързана с регулаторната рамка за електроразпределението и електроснабдяването. Компанията твърдеше, че КЕВР е действала произволно при определяне на цените в периода 2004–2018 г., а българските съдилища не са ѝ осигурили ефективна защита.
ТЕЦ „Варна“ и ВЕИ инвестициите.
По отношение на ТЕЦ „Варна“ ЧЕЗ претендираше 220 млн. евро, като твърдеше, че държавата е нарушила ангажиментите си за либерализация на енергийния пазар и ценово регулиране. Отделно компанията поиска 14 млн. евро за инвестицията си в биоцентралата „Бара“, заради промени в режима за насърчаване на възобновяемата енергия.
Трибуналът е отхвърлил всички тези твърдения, приемайки, че действията на българските институции са били законосъобразни и обосновани.
Трети пореден успех за държавата.
От Министерството на финансите подчертават, че това е третата поредна победа на България по арбитражни дела, заведени от енергийни дружества. Преди това страната спечели дела срещу EVN и Energo-Pro, като общият размер на претенциите надхвърляше 2 млрд. евро.
Какво остава висящо.
В момента пред арбитражния трибунал във Вашингтон остават две висящи дела срещу България. Едното е на наследниците на бизнесмена Денис Ершов, които претендират 1,5 млрд. лв. за предполагаема незаконна експроприация на активи на „Петрол“. Другото е заведено от компании от групата Nexo, които искат 3 млрд. долара заради действията на българските институции.
Решението по делото на ЧЕЗ обаче представлява сериозен пробив за държавата и силен сигнал към международните инвеститори и арбитражни институции.
29.1 С
24.7 С
30.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
