На 1 ноември тази година България отбелязва Архангелова задушница – един от трите най-големи дни в православния календар, посветени на починалите. Името идва от думата „душа“ – защото в този ден се молим „за душите“ на нашите близки, напуснали земния свят.
Във всеки храм се отслужва Обща панихида, хората палят свещи и носят вино и жито – символи на вярата, възкресението и Христовата жертва.
По традиция първата глътка вино не се пие, а се излива на земята – в памет на покойните. Свещта, запалена върху гроба, символизира вярата и безсмъртието на душата, а цветята – нейните добродетели. Старите хора вярват, че ако на този ден около теб кръжи мушица или пеперуда, това е душата на покойника, дошла да те посети.
Архангеловата задушница, наричана още Рангелова или Голяма задушница, е последната за годината. Тя подготвя вярващите за коледните пости. На общата трапеза на гробището се подреждат седем различни ястия, включително любимите на починалия. Първата хапка се слага на земята, а хората изричат „Бог да прости“.
Според традицията се правят раздавки – житото, питките, месото, плодовете и сладките се споделят с близки, съседи и дори непознати. Всеки жест е символ на продължението на връзката между живите и мъртвите – връзка, която се поддържа с вяра, обич и спомен.






