Край бреговете на френския полуостров Бретан археолози идентифицираха масивна подводна каменна конструкция, датирана приблизително към 5000 г. пр. Хр., която по местоположение и мащаб съвпада с дългогодишни местни легенди за потънал град. Съоръжението се намира край западния край на остров Ил дьо Сен, в зоната между прилива и отлива, която периодично излиза над водата при ниско морско равнище, съобщава BBC.
Каменната структура е с дължина около 120 метра, ширина близо 20 метра и височина приблизително два метра, което я прави най-голямата подводна археологическа находка, документирана досега във френски териториални води. При спадане на морското равнище с около девет метра стената отново става видима, ясно разкривайки изкуствения ѝ характер.
Според изследователите съоръжението вероятно е функционирало като риболовен капан или като защитна дига срещу покачващото се морско равнище в края на мезолита и началото на неолита.
Конструкцията е изградена от масивни гранитни монолити, подредени върху естествена скална основа и укрепени с по-малки каменни блокове. Анализите сочат, че при риболовна функция стената е задържала риба при отлив, вероятно в комбинация с дървени пръти и плетени мрежи, които не са се запазили.
Проучването, публикувано в International Journal of Nautical Archaeology, подчертава, че изграждането на подобно съоръжение е изисквало значителни технически умения и висока степен на социална организация, съпоставими с тези при неолитните мегалитни паметници в Бретан.
Археологът Иван Пайе отбелязва, че стената вероятно е дело на добре организирана крайбрежна общност от ловци и събирачи в преход към уседнал начин на живот или на ранни неолитни заселници около 5000 г. пр. Хр.Според него откритието разширява представите за адаптивните и инженерни способности на праисторическите общества.
Регионът на Бретан от векове е свързан с легендата за потъналия град Ис – митично селище, погълнато от морето. Авторите на изследването предполагат, че реалното изоставяне на крайбрежни селища и инфраструктура вследствие на бързото покачване на морското равнище след последния ледников период може да е запазено в колективната памет и по-късно да е трансформирано в легендарен разказ.
Загубата на риболовни съоръжения, защитни стени и обитавани територии вероятно е имала силен културен и социален отзвук за древните общности.
От случайно откритие до системни разкопки
Подводната стена е регистрирана за първи път през 2017 г. от геолога Ив Фуке, който използва радарни и батиметрични методи за картиране на морското дъно. Систематичните археологически проучвания започват през 2022 г., когато сезонното отстъпване на водораслите позволява директно документиране на обекта.
Според екипа откритието подчертава огромния потенциал на подводната археология за преосмисляне на ранната история на европейските крайбрежия и за по-добро разбиране на взаимодействието между човешките общества и променящата се морска среда в дълбока древност.






