Именно „Старецът и морето“ връща Хемингуей към славата след десетилетие творческо безсилие. Романът излиза през 1952 година, а „Ню Йорк таймс“ го нарича „най-значимият писател след Шекспир“. Две години по-късно получава Нобеловата награда за литература. Носител е и на „Пулицър“. Зад фасадата на силен и стабилен мъж в един от най-бележитите автори на миналия век се крият тъга и неспокойствие.

Влюбен в красотите на Куба, той намира на острова сигурност, каквато му липсва на други места. Героят в очите на останалите е и голям романтик, създал класически произведения като „Сбогом на оръжията“, „За кого бие камбаната“, „И изгрява слънце“, „Смърт следобед“, „Зелените хълмове на Африка“… Вероятно именно вътрешните терзания на писателя стават причина за смъртта му. Алкохолът е измамният спасителен пояс, към който Хемингуей често посяга, особено през 40-те години, които са и най-тежките в живота му.

Чува гласове, а високото кръвно налягане и чернодробната цироза влошават още повече състоянието му. Депресиите са непрестанна компания за ранимата му душа.

По ирония на съдбата или заради странна и зловеща закономерност, на 2 юли 1961 година Ърнест Хемингуей слага сам край на живота си – както е сторил някога баща му, но и няколко от най-близките му роднини.

Представяме ви избрани мисли от Хемингуей:

„Богатите не са като нас с вас, те имат повече пари.“

„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“

„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него. Изключително много мразя факта, че трябва да го напусна.“

„Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.“

„Човек може да бъде унищожен, но не и победен.“

„Има само три вида спорт – рали, корида и алпинизъм. Останалите са просто игри.“

„Всичко, което е далече от морето, е провинция.“

„Обичам да слушам. Слушайки внимателно, научавам много. Много хора никога не слушат.“

„Винаги прави трезвен това, което си обещал да направиш пиян. Това ще те научи да си държиш устата затворена.“

„Всички добри книги си приличат по едно нещо – те са по-истински, отколкото ако се бяха случили наистина.“

„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“

„Никога не бъркайте движението с действието.“

„Храбростта – това е благородство в трудна ситуация.“

„Няма по-верен приятел от книгата.“

„Човек трябва да се настрада до дъното на душата си, за да напише истински смешна книга.“

„Истинската мистика не трябва да се бърка с некомпетентност в писането и търсенето на мистерия там, където няма мистерия, а само желание да се прикрие липсата на знание и невъзможност за ясно изразяване. Запомнете и това – всички слаби писатели са влюбени в епичното.”

„Когато пише роман, писателят трябва да създава истински хора – хора, а не персонажи. Персонажът е карикатура. Трябва така да се пише, че самите хора в книгата да говорят за музика, рисуване, стари обичаи или наука. Ако на писателя му се налага да ги кара да говорят за тези неща, за да покаже колко много знае, значи той се фука. Независимо колко хубав изказ има, ако го използва без да е абсолютно необходимо, то той разваля творбата заради егоизъм.“

„Прозата е архитектура, не интериорна декорация. Ако един автор слага собствените си размишления, които може да продава евтино под формата на есета, в устата на изкуствено създадени персонажи в книга, това би могло да е доходоносно, но не е литература. Хората в романа, а не персонажите, трябва да са проектирани от опита на писателя, от неговото знание, от неговото сърце и ум.”

„Ако писателят знае достатъчно за това, което пише, дори да пропуска някои неща, ако се изразява достатъчно искрено, читателят ще изпитва почти толкова силни чувства докато чете, колкото и самият писател. Истинската сила на айсберга идва от факта, че само 1/8 от него е над водата. Ако писателят пропуска неща, защото не ги знае – то той оставя единствено празни дупки в творчеството си. Писател, който оценява сериозността на писането толкова малко, че е нетърпелив да покаже на хората колко е образован, културен и възпитан, е конте.”

Източник: ARTday.bg