Скандалният автор на „Трейнспотинг” и изследовател на света на „изгубените пътища” Ървин Уелш е роден в Единбург, Шотландия. Още с написването на романа си „Трейнспотинг” (1993 г.), който за кратко от ъндърграунд местна литература се превръща в световен феномен, Уелш предизвиква шок и отвращение, а също така и бурни аплодисменти. Той продължава с описването на света от другата страна на нормите и социално приетото и в романите си „Кошмарът Марабу” (1995), „Гавра” (1998), „Лепило” (2001), „Порно” (2002), „Креватните тайни на майсторите готвачи” (2006), „Престъпление” (2008). Автор е също на пиеси и филмови сценарии, режисирал е няколко късометражни филма.

„Трейнспотинг“ е Библия за аутсайдери. Уелш излага на показ живота на група младежи от крайните квартали на Единбург в средата на 80-те. Романът е натуралистичен разказ за хероин, престъпления, побои, смърт, но и за приятелство, избор и спасение. Sunday Times го определя като „най-доброто нещо, случило се на британската литература от десетилетия“, а критикът Кевин Уилямсън пише в списание „Рабъл”: „Най-добрата книга, написана някога от мъж или жена. Заслужава да продаде повече екземпляри от Библията.” През 1996 книгата е екранизирана под режисурата на Дани Бойл, а самият Уелш се появява за кратко в ролята на Мики Форестър. Филмът „Трейнспотинг” споделя успеха на книгата. По-късно на екран излизат и „Ейсид хаус” и „Екстази“.

Писането на Ървин Уелш е изпъстрено с груб единбургски диалект, който умишлено пренебрегва нормите на традиционния литературен език, както и с герои, които човек не може лесно да забрави – потънали в калта и прахоляка на собственото си дъно, но не спиращи да драпат за глътка въздух и спасение. Много от персонажите на Уелш присъстват в повече от един от неговите романи и това пристрастява читателите да търсят още и още от това, което Уелш може да предложи като развитие на характерите и сюжетите.

В книгите на Уелш ясно личи и автобиографичния елемент – авторът е преминал през света на наркотиците, изживял е проблемите му и е прескочил от другата страна, където разказва своите спомени като реалистичната история на една битка с хероина не само като наркотик, но и като метафора на самия живот.

Представяме ви избрани цитати от Ървин Уелш:

„Обществото е изобретило някаква фалшива изтънчена логика да всмуква и променя хората, които са вън от общоприетото лоно. Ако пък приемем, че знам всички за и против, знам, че ще умра млад, че съм с акъла си и т.н., и т.н., но пак искам да употребявам смак? Те просто няма да ти разрешат. Няма да ти позволят, защото го приемат като знак за собствения им провал. Фактът, че отхвърляш каквото ти се предлага. Избери нас. Избери живота. Избери ипотеките, избери пералня, избери си кола, избери да седиш на дивана и да гледаш затъпяващите, безнадеждни шоута – игри по телевизията, тъпчи в устата си калпавата храна, която ти предлагат. Избери да се разлагаш бавно, да се превърнеш в гадна досада за егоистичните, скапани хлапета, които си отгледал сам. Избери живота. Но защо да направя нещо такова?”

„Някои хора получават ужасни карти от живота. Мисля все пак, че колкото и кофти да са обстоятелствата, трябва да вярваш, че можеш да ги направиш по-добри. Ако не вярваш в това, си прецакан.”

„Провалът просто е по-интересен. Успехът идва само в една форма. Той не ви учи на нищо. Провалът се случва по най-различни начини и ви учи на най-различни неща. Човек се учи, когато греши.”

„За да бъдеш добър писател, трябва да си добър читател, трябва да се интересуваш от литература, трябва да се интересуваш от някои от най-великите класически книги, трябва да изпитваш непрестанно удоволствие от книгите, и да се наслаждаваш на работата по тях. Наистина трябва. Но същевременно трябва да си подготвен да излезеш навън и да правиш различни неща, да се огледаш и да общуваш с хора. Трябва да ангажираш сетивата си.”

Димитър Янков

АRTday.bg