И не, никое действие, което е от полза на гражданското общество, никога не е закъсняло. И лафове като „Сетила се Мара да се побара“ в случая със Закона за водите са абсолютно безсмислени. Щото беше направено единственото възможно и правилно – да се оттегли лошо комуникираната т.нар. такса водомер.
И когато се правиш на по-голям светец и от папата /да използвам и аз един лаф/, обикновено прикриваш грехове. Както в случая прави бившият служебен екоминистър Асен Личев. Нали се представя за голям експерт по водите, той не знае ли, че водата не е частен бизнес, а национално богатство и обществен ресурс. Защо тогава точно по негово време се подготвиха промени в Закона за водите, узаконяващи незаконни ВЕЦ-ове и отварящи вратата за нови проекти в защитени речни участъци. Защо този човек вместо да защитава реките, защитава концесиите. Защо позволи частни интереси да поставят турбини върху реките ни под прикритието на „устойчиво развитие“.
Сега се загрижил за гражданите, защо тогава не мислеше за екосистемите и за хората надолу по течението на реките.
Затова да вземе да се спре да се прави на интересен, защото Законът за ВиК е не просто административен процес, а въпрос на морал и визия за развитие!
И всичко се знае. И се помни. Много се помни.
Христо Попов






