На събитието участие взе лидерът на партията Асен Василев, а КНСБ бе представена от президента Пламен Димитров, вицепрезидентите Тодор Капитанов, Огнян Атанасов, Даниела Алексиева, главния икономист Любослав Костов и председатели на основни членове на конфедерацията, информират от novini.bg.

Димитров заяви в началото на срещата: „Нашата прогноза стъпва върху един умерен растеж на БВП. Това е в условия на очаквания за бързо и скорошно приключване на войната в Иран – тя е огромното неизвестно във всички уравнения. Между 2,8% и 3,5% растеж на БВП през следващите години и 160 милиарда евро БВП.“

Категоричен е, че е ключово да се развиват инвестициите в следващите години.

Лидерът на ПП Асен Василев обяви: „Искам да адресирам три елемента. Първото – самата прогноза. Заложеното от вас като ръст на БВП и оттам всичко останало би работило, ако нямаме войната в Иран. По всичко изглежда, че това ще се развие в по-пълномащабен конфликт. Ако ни завари икономически подготвени, с ясни мерки и широк антикризисен пакет, който да бъде сложен на масата. Ако гледаме като номинал, БВП ще бъде с 10-15 милиарда по-високо, защото се очаква инфлационен шок. Виждаме цените на суровия нефт; оскъпят ли се торовете, това тръгва по цялата хранителна верига.

Това го видяхме във войната в Украйна заради цената на газа. Тогава имаше доста голям пакет мерки за земеделците, за да не им се оскъпи фуражът, а за гражданите се намали ДДС върху парното, газа, имаше широка мярка за най-евтините горива, намалихме акциза на електроенергията и сложихме таван на цената на тока за бизнеса. Имаше актуализация на пенсиите и юли, и октомври, изпреварващо увеличение на заплатите и всичко това се случи в рамките на 3-те процента дефицит. Как? Когато има инфлация, държавата събира повече ДДС и всякакви други здравни, пенсионни вноски.

Част от мерките бяха направени широкомащабни. Когато имаш голям икономически шок, опитът да правиш таргетирани мерки не работи. 70% от парите обикновено не отиват за хората, за които си ги предвидил, и са прекалено малки. Това ни позволи да реагираме първи, бързо. Задаващото се покрай Иран трябва да ни кара да сме готови.“
„Ние сме заложили в нашата програма да седим в 3-те процента дефицит. Не трябва да отидем в частта, в която става тази политика неустойчива. Балансът е тънък. Това се отнася и за МРЗ, която, когато я закачихме за средната, аз бях „за“, и това помогна доходите да не изостават и да не се развихря див популизъм и да тръгнат много нагоре.

За автоматизмите имаме ясна позиция. МРЗ като автоматизъм трябва да остане в следващите няколко години. И в момента сме с най-ниската минимална заплата в ЕС, по-ниска е и от съседните ни държави. За другите автоматизми – според нас трябва да има само при две условия, и то трябва да са ограничени във времето. Първо – да е общественоважна професия, второто – да има остър недостиг на кадри. Медицински сестри, лекари, особено в по-отдалечените места, акушерки и т.н. - този сектор попада в това и затова подкрепихме исканията на младите лекари за въвеждането на автоматизъм. Но автоматизми в професии, където хората се редят на опашка, за да влязат в тази професия, там трябва задължително да отпаднат. Другото – трябва да са ясни разходите – да не се окаже, че има хора, които получават повече от своя министър в министерството. Такава позиция – такава заплата. Не както е в момента – един персонал, няколко милиарда и какво се случва надолу – никой не знае. Видя се, че с много по-малко пари може да се постигне по-голям ефект“, подчерта той.

Василев е категоричен, че трябва да се свие броят на министерства и част от общата администрация, която стои отзад: „В момента имаме най-много министерства в целия ЕС. Една Франция и една Германия се управляват с 12-13 министерства, ние – с 21. Това ще подобри и ефективността на работата, защото сега половината работа е едно министерство да пита друго министерство, вървят едни преписки. Всичко това минава през прозрачност.“

„Трябва да помислим за оптимизация на процесите, а за електронизация дори няма да говорим“, допълни още Василев.

„За да имаме по-високи заплати, по-висок БВП, трябва да произвеждаме повече стоки и услуги. Няколко фактора има – хората да са образовани, да могат да работят и да произвеждат добре. От количествена гледна точка, ние сме по-добре от средноевропейското ниво – повече среднисти и висшисти имаме от средното за Европа. Откъм качество сме горе-долу като румънците. Но най-големият проблем, който е сравнително лесен за решаване икономически, е с колко капитал е оборудван всеки работник – това е основен фактор за производителността. С една лопата копаете определено количество, с багер – повече. Всеки работник средно в Европа има 20 000 евро капитал. В България – с под 14 000 евро, румънците са на 18 000 евро. Ако ние дадем на нашия работник машините и капитала на средноевропейската държава, той може да произведе и да защити горе-долу два пъти по-висока заплата. Затова той хваща самолета и взима два пъти повече в друга държава. Това е основният проблем, който трябва да решим през следващите години. На Балканите само македонците са на нашето ниво“, подчерта лидерът на „Продължаваме промяната“.