Минималната работна заплата трябва да се увеличава постепенно, за да не се застраши конкурентоспособността на българската икономика. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на bTV. По думите му в момента се обсъжда размер между 660 и 670 евро, докато опозицията настоява за 690 евро.
Пеканов подчерта, че повишаването на разходите за труд не е непременно отрицателно, тъй като доходите в България дълго време са изоставали спрямо инфлацията. Според него обаче прекалено автоматичното увеличаване на минималното възнаграждение може да създаде затруднения за икономиката.
Вицепремиерът обясни, че разговорите за окончателния размер на минималната заплата продължават, като правителственото предложение е близо до горната граница на действащия механизъм за определянето ѝ.
По думите му искането на опозицията за 690 евро произтича от различно тълкуване на правилата.
Пеканов посочи, че размерът на минималната заплата влияе и върху редица социални плащания, което означава, че увеличението ѝ води до допълнителни разходи за държавния бюджет.
Той подчерта, че кабинетът се стреми да намалява бюджетния дефицит постепенно, без да ограничава социалната подкрепа.
„Синдикатите имат естествената роля да настояват за по-високи доходи на работещите“, посочи вицепремиерът, като уточни, че решенията трябва да бъдат съобразени с реалните икономически възможности.
Пеканов заяви, че правителството предприема мерки за оптимизиране на държавната администрация. По думите му в някои министерства вече са освободени между 100 и 150 служители.
Същевременно той подчерта, че България не може да си позволи да ограничи капиталовите разходи за ключови инфраструктурни проекти.
Сред приоритетите остават изграждането на магистрали, подобряването на пътната мрежа и модернизацията на енергийната система.
Според вицепремиера тези инвестиции са важни и за привличането на нови инвеститори.
Пеканов коментира и преговорите за бъдещия бюджет на Европейския съюз.
По думите му ирландското председателство е предложило намаляване на общия размер на бюджета, но със запазване на средствата за регионално развитие, известни като кохезионни фондове.
Той определи подобен подход като приемлив за България, тъй като тези средства финансират важни проекти в страната.
Вицепремиерът изрази притеснение от предложението на Европейската комисия част от финансирането да бъде прехвърлено в общ фонд за конкурентоспособност, където компаниите от всички държави членки ще кандидатстват при общи условия.
Според Пеканов това може да постави българските предприятия в затруднено положение, тъй като ще трябва да се конкурират с много по-големи европейски компании, разполагащи с модерни технологии и значителни финансови ресурси.






