Бюканън, 15-ият президент на САЩ, широко смятан за най-лошия в историята, се опита да угоди на всички, но в крайна сметка не угоди на никого. Под неговото управление нацията се приближи към разкол и гражданска война.

Повече от век и половина по-късно светът се превръща в глобална идеологическа Трета световна война. Русия, Китай и техните подставени лица атакуват активно интересите на САЩ.

А стратегията за национална сигурност на Байдън остава вкоренена в борбата с „два едновременни или припокриващи се големи конфликта“, според доклад на Изследователската служба на Конгреса от януари, озаглавен „Конкуренция между великите сили: Последици за отбраната“.

Докладът отбелязва, че през 2018 г. администрацията на Тръмп е била изправена пред решение от епохата на Обама за „изграждане на сили не около персрективата на два регионални конфликта с държави-измамници, а около изискванията за спечелване на конфликт с висока интензивност с един единствен конкурент от най-високо ниво - война с Китай за Тайван, например, или сблъсък с Русия в Балтийския регион“.

Но в действителност нашата нация е изправена пред три войни: войната в Украйна, войната в Близкия изток и надвисналата война за Тайван и Южнокитайско море. Всъщност, може би три и половина войни, ако включите войната за влияние, която губим в района на Сахел в Африка, тъй като силите на САЩ изоставят бази в Нигер.

Байдън, изглежда хванат в хватката на изборните изчисления през ноември, отказва дори да признае, че вече сме в Трета световна война, камо ли да вземе необходимите мерки, за да я спечели. В резултат на това военните, капацитетът за производство на оръжия и боеприпаси на нашата нация и способността й да се справи с кибервойната и дезинформацията, излъчвана от Москва и Пекин, са крайно недостатъчни. Всички те изискват незабавно решение.

Байдън, подобно на Бюканън в историята, е изправен пред своя Форт Съмтър.

През 1860 г. Бюканън, страхувайки се от ескалация, отказва да укрепи достатъчно стратегическия форт, охраняващ входа на пристанището Чарлстън. Въпреки че подобен ход вероятно не би променил траекторията на войната, той щеше да начертае така необходимата червена линия за южните сепаратисти.

Вместо това Бюканън се ограничи само с нужния минимум, точно както администрацията на Байдън сега прави в Украйна, Индо-Тихоокеанския регион и в Близкия изток. Защитата на съюзниците на САЩ не е достатъчна, точно както минималната защита на Форт Съмтър се оказа безсмислена.

Вече не „защита“ трябва да бъде девизът на деня в Белия дом на Байдън, а „победа“.Спечелването на тази все по-кинетична глобална идеологическа война е единственият ни път напред, ако либералната демокрация иска да надделее над споделената визия на руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин за така наречения многополюсен свят, военно и икономически доминиран от Русия и Китай и закотвен от БРИКС.

Страховете на Байдън от ескалация също трябва да приключат. Както се вижда от 7 октомври, Бахмут, Авдеевка, атаките на Иран срещу Израел от 13 април и сега подобната на Бастон битка за Харковска област, страховете от ескалация доведоха само до запълване на вакуума от враговете на нашата нация – и враговете на нашите съюзници в Източна Европа и Близкия изток.

Просто казано, колкото повече Джейк Съливан, съветникът по националната сигурност на Байдън настоява за деескалация, толкова повече нашите врагове използват тези прозорци за ескалация. Израел е пример за лудостта на подхода на Байдън, подобно на Бюканън, за справяне с външната политика на нацията. Първоначално Байдън силно подкрепяше правото на Ерусалим да сложи край на ХАМАС като военна заплаха за Израел. В резултат на антиизраелските палестински протести в кампусите в цялата страна и по-специално в Ню Йорк, решимостта на Байдън се разсея. Коалиционното правителство на единството на Израел, в екзистенциална война с ХАМАС, Хизбула и Иран, скоро се озова под приятелски огън от Вашингтон, окръг Колумбия.

Защитата на 15-те електорални гласа на Мичиган изглежда стана по-важна от защитата на Израел, унищожаването на ХАМАС или отделянето на осемте американски заложници, които все още се държат от военния командир на ХАМАС Яхя Синвар, в Газа. За да не забравяме, 45-те американски граждани брутално избити от ХАМАС на 7 октомври.

В понеделник бездната на Байдън се задълбочи. Организацията на обединените нации призна, че е надценила броя на убитите жени и деца в Газа с почти 100 процента, което означава, че Израел е постигнал по-нисък процент на цивилни жертви, отколкото САЩ по време на войната в Ирак. Въпреки това Карим Хан, главният прокурор на Международния наказателен съд обяви, че иска заповеди за арест за предполагаеми военни престъпления в Газа от Нетаняху и израелския министър на отбраната ЙоавГалант. Нищо не се споменава за продължаващото използване на палестински цивилни от ХАМАС като жив щит, нито за някого от техните руски и ирански спонсори, включително върховния лидер аятолах Али Хаменеи.

Ебрахим Раиси, иранският президент, загинал при катастрофа с хеликоптер, никога не е бил обвинен от МНС, въпреки че е известен като „касапина на Техеран“ за това, че е наредил смъртта на десетки хиляди иранци.

Байдън е загубил сюжета - или може би не е в състояние да го схване. Русия и Китай разрушават глобалния ред след Втората световна война и институциите, които някога са го защитавали - включително Съвета за сигурност на ООН и сега, косвено, МНС. Вместо да обедини нацията да се бори и да спечели тази все по-широка глобална съгласувана атака срещу свободата, Байдън и неговите политици жертват американската национална сигурност в опит да спечелят през ноември.

Третата световна война е пред нас и нацията ни е уязвима. Символичният Форт Съмтърстои пуст. Въоръжените сили на страната са пренатоварени, изправени са потенциално пред три войни наведнъж, а се подготвят само за една. Вместо да подражава на Ейбрахам Линкълн и неговата решимост да победи, Байдън имитира Бюканън, изоставил задължението си на лидер на свободния свят.

Автори: Марк Тот, Джонатан Суит // Превод: Opposition