Освен сигнали за скъпи продукти и заведения, участниците вече създават и карта на търговските обекти, които според тях предлагат разумни цени след въвеждането на еврото, разказва репортаж на НОВА.

Инициативата започва като спонтанна реакция на потребители, които забелязват сериозни разлики в цените на едни и същи стоки и услуги у нас и в други европейски държави.

С времето групата се превръща в място за споделяне на касови бележки, снимки на етикети, сравнения и предложения за по-достъпни алтернативи.

„Цените скачат двойно и тройно, без икономическа логика“

Пламен Пенков е сред създателите на движението във Facebook.

По думите му идеята се е родила след разговори с приятели за поскъпването, което наблюдават след приемането на еврото.

„Говорихме с мои приятели и решихме да направим една такава група, където в общи линии да може да се споделят всякакви фрапантни случаи за разлики в цените, периода сега след приемане на еврото“, разказва той.

Според Пенков някои от публикуваните примери показват увеличения, които потребителите трудно могат да си обяснят.

„Просто в един момент, когато видяхме, че някои цени се качват двойно или тройно, което не отговаря на абсолютно никаква икономическа логика, и то в рамките на някакви месеци“, коментира той.

Именно тези случаи провокират създателите на групата да преминат от обикновено споделяне на недоволство към призиви за потребителски бойкот.

Бойкот вместо скъпо кафе и заведения

Според организаторите най-ефективният начин потребителите да реагират на неприемливите за тях цени е просто да спрат да купуват съответните стоки или да използват определени услуги.

„Единственото нещо, което може да реши този проблем, е да има масово спиране на ползването на тези услуги. И оттам дойде думата – бойкот“, обяснява Пенков пред медията.

Така например вместо да плащат висока цена за кафе в заведение, хората могат да си го приготвят у дома или да потърсят по-евтино място.

Идеята на инициативата е чрез потребителския избор да се оказва натиск върху търговците, чиито цени участниците в групата определят като неоправдано високи.

Мляко за 1 евро в Европа, до 1,80 евро в България

Сред най-обсъжданите теми са сравненията с цените в други европейски държави.

Потребители, които живеят или пътуват в чужбина, публикуват снимки на продукти от магазини в Португалия, Испания, Гърция и други страни.

Според Пламен Пенков тези сравнения показват, че някои основни хранителни продукти могат да бъдат намерени на по-ниски цени извън България.

„Хора в Португалия, Испания и Гърция показват как прясното мляко там е около 1 евро. В България стандартната цена на прясното мляко 1,70 – 1,80 за литър“, посочва той.

Тези стойности са примери, споделени от участници в групата, а не официално статистическо сравнение на средните цени.

Разликите могат да зависят от марката, качеството, разфасовката, търговската верига и конкретната промоция.

Пица в Торино за 6 евро, в България – 10 евро

Подобни сравнения се правят и за цените в ресторантите.

Пенков дава пример с Италия, където според публикации в групата пиците в някои заведения са значително по-евтини от тези в България.

„В Торино, Италия пиците започват от 5–6 евро и стигат до 8–9. В България сядаш в някаква квартална пицария и пиците струват по 10 евро“, разказва той.

Именно подобни случаи предизвикват активни дискусии сред потребителите, които сравняват не само цените, но и качеството на предлаганите продукти и услуги.

Създадоха карта на обектите с „цени за пример“

Инициативата обаче не се ограничава само до критики срещу скъпите магазини и заведения.

След десетки публикации с примери за поскъпване създателите на групата решават да предложат и практична алтернатива.

Така се появява карта на търговските обекти с „цени за пример“.

В нея се включват места, които според участниците в инициативата са запазили достъпни цени и не са използвали въвеждането на еврото като повод за поскъпване.

Целта е потребителите да могат по-лесно да откриват магазини и заведения, които предлагат приемливи за тях условия, а коректните според общността търговци да получат по-голяма видимост.

Може ли потребителският натиск да повлияе на цените?

Създателите на групата разчитат на идеята, че когато достатъчно хора се откажат от определена покупка и изберат конкурентен търговец, това може да повлияе върху ценовата политика на бизнеса.

Дали подобен бойкот ще има измерим ефект върху цените, засега не е ясно.