Не се гаси туй, що не гасне!

Русия като наша Освободителка първа установява дипломатически отношения с България на 7 юли 1879 г., едва два дни след формирането на първото национално правителство!

Навършват се 147 години от установяването на българо-руските дипломатически отношения! Те датират началото си от 7 юли 1879 г., когато дипломатическият агент на Руската империя в България А. П. Давидов връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. Русия като наша Освободителка първа установява дипломатически отношения с България едва два дни след формирането на първото национално правителство.

През изминалите 147 години нашите отношения се развиват както позитивно и традиционно братски, така и са преминали през бурни и кризисни периоди. Има епохални събития за двата народа: откриването на монумента на Цар Освободител Александър II в центъра на София (1907 г.), освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София (1924 г.), строителството на първата на Балканите атомна електростанция „Козлодуй“ от съветски специалисти (1974 г.), полетът в Космоса на първия български космонавт по съветската програма „Интеркосмос“ (1978 г.) и много други.

Има и болезнени спадове след взаимни грешки, довели до разрив в дипломатическите отношения през 1886 г., 1915 г. и 1944 година. За съжаление, по причини, независещи от българското общество, а от управляващи елити, сляпо следващи чужди политики и насоки, отношенията между България и Русия след 1989 г. са в сложен етап.

Днешните български управници са длъжни да помнят мъдрата политика на цар Борис Трети, гласяща: „Винаги с Германия (днес – ЕС), но никога против Русия!“. Тази политика не позволи България да скъса дипломатическите си отношения с Москва дори в жестоките години на Втората световна война, нито пък страната ни да бъде замесена в братоубийствени военни действия срещу руския народ, въпреки престъпната ни коалиция с нацистка Германия.

България докрай изми срама на част от своите тогавашни елити и сътрудничеството им с Хитлер и Мусолини чрез антифашистката съпротива начело с БКП и самоотверженото участие на Първа българска армия в Отечествената война. Заради това Съветският съюз отвоюва правото на България да не загуби територии на Парижките мирни преговори през 1946 г., което бе желание на наши съседни страни и техните западни покровители.

Днес отново пещерни русофоби опитват да влияят на общественото мнение в България, да тровят традиционните, братски отношения между нашите народи, да внушават, че тяхната малобройна креслива секта говори от името на всички българи, което е тежка лъжа.

Но независимо от върховете и спадовете, през цялата история на междудържавни отношения – връзките между народите на страните ни остават топли и братски! Доказателство за това са стотиците хиляди българи, които с децата си се качват всеки 3 март на връх Шипка, това са стотиците войнишки паметници, които българският народ пази като зеницата на окото си, това са споменът за помощта на СССР и на руските специалисти в индустриализацията и модернизацията, това е любовта на поколения българи към руската култура, духовност, литература, кино и музика. Това са хилядите общи семейства и приятелствата, които и днес българи и руси носят в сърцата си.

За многобройните български приятели на Русия и руски приятели на България днешният ден е ден на удовлетворение, но и на равносметка!

Днес можем ясно да изразим вярата си, че в близко бъдеще двустранните отношения ще бъдат възстановени на традиционното ниво на приятелство, на достойно и взаимноизгодно партньорство през ХХI век в икономиката, в духовността и в държавността, че ще продължат многовековните връзки на двете сестрински православни църкви – българската и руската!

Защото ни обединяват Славянството, Православието, Кирилицата, Освобождението, както и общият светец на нашите православни църкви – свети Серафим, чиято съвместна канонизация (2016 г.) е уникална в историята на православието. Обединяват ни духовните връзки между двата народа, символизирани от думите на акад. Дмитрий Лихачов, че „България е държавата на Духа“, а в по-ново време – грандиозните концерти на Мариинския театър под диригентството на гениалния маестро Валерий Гергиев. Разбира се, и многобройните човешки контакти и народната дипломация – в миналото, днес и в бъдещето!

Вярваме, че доброто предстои, защото „не се гаси туй, що не гасне“, както ни завеща великият народен поет Иван Вазов!