В България всяка година се изхвърлят над 614 милиона килограма храна. Данните идват от анализ на платформата Климатека, изготвен от еколога Асен Ненов, изследовател с опит в биотехнологиите и изчислителната биология към Българска академия на науките.
Цифрите показват системен проблем, който започва далеч преди храната да стигне до трапезата.
Около 57% от всички хранителни загуби – над 347 милиона килограма – възникват още в производствения процес.
Загубите се натрупват в:
производството – около 10%
преработката – 23%
търговията и дистрибуцията – 6%
ресторантьорството – 16%
Това означава, че огромно количество храна никога не достига до потребителите.
След покупката в кошчето отиват още около 267 милиона килограма храна годишно.
Средно всеки българин изхвърля приблизително 41 килограма храна на година.
Има обаче и положителна тенденция. За последните години отпадъците от домакинствата са намалели с близо 30% – от 58 кг на човек през 2020 г. до сегашните нива.
Финансовият ефект е огромен.
Общата стойност на изхвърлената храна се оценява на над 9 милиарда евро годишно за икономиката на страната. За едно домакинство това означава около 300 евро загуба всяка година под формата на изхвърлени продукти.
Парадоксът е ясен – в страна, в която около 1,5 милиона души са в риск от бедност, огромни количества годна храна отиват на боклука.
Голяма част от отпадъците не са резултат от безхаберие, а от неяснота при пазаруването.
Много потребители бъркат:
„Най-добър до“ – показва качеството на продукта
„Срок на годност“ – показва безопасността за консумация
Храни като ориз, брашно, захар и леща често се изхвърлят напълно годни за ядене, защото хората приемат, че след датата „най-добър до“ продуктът е опасен, което не е вярно при правилно съхранение.
В световен мащаб над една трета от произведената храна се изхвърля.
Около 8% от глобалните парникови емисии са свързани именно с хранителните отпадъци.
Проблемът не е само в депата. Всяка изхвърлена храна означава напразно използвани:
земя
вода
енергия
торове и химикали
транспортни ресурси
Когато органичните отпадъци се депонират, те отделят допълнително парникови газове. Ако се компостират, могат да се превърнат в полезна почва без вреда за природата.
Експертите подчертават, че намаляването на хранителните отпадъци е една от най-ефективните и бързи мерки срещу климатичните промени.
По-малко изхвърляне означава:
по-малко емисии
по-малко натиск върху земята и ресурсите
повече възможности за социална подкрепа чрез спасяване на годна храна






