Снимка: Илюстративна Единствено депутатите от „Възраждане“ гласуваха против. Финансирането е предвидено чрез европейския инструмент SAFE, а сделката е част от усилията за модернизиране на противовъздушната отбрана на България.
Освен петте ракетни установки договорът предвижда доставка на управляеми ракети, допълнително оборудване, гаранционно обслужване и първоначална логистична поддръжка.
Новите системи трябва да подобрят способностите на страната за защита на въздушното пространство в условията на нарастващи рискове за сигурността в Европа и Черноморския регион.
По време на парламентарните дебати министърът на отбраната Димитър Стоянов защити необходимостта от инвестицията.
„В условията на променена среда в Европа изграждането на модерна противовъздушна отбрана е от крайна необходимост“, заяви той.
Стоянов подчерта, че защитата на въздушното пространство не може да бъде осигурена единствено чрез бойна авиация, а изисква изграждането на съвременни наземни системи.
От ГЕРБ-СДС също подкрепиха придобиването на новите комплекси.
„Придобиването на системи в сферата на отбраната не е нито бързо, нито лесно. В нашата реалност минава през четири правителства“, коментира Христо Гаджев.
Депутатът Димо Дренчев от „Възраждане“ разкритикува липсата на достатъчно яснота относно финансовите параметри на сделката.
„Аз не чух финансовите параметри на тази сделка, как ще плащаме тези пари, кога ще пристигнат тези комплекси“, заяви той.
Въпреки възраженията предложението беше подкрепено от останалите парламентарни сили.
По време на обсъжданията беше поставен и въпросът за необходимостта от допълнителни системи за противодействие на безпилотни летателни апарати.
Иво Цанев от ДПС настоя да се търсят възможности за разширяване на антидрон покритието, вместо да се намаляват разходите чрез отказ от отделни модули.
„Вместо да търсим варианти за намаляване на разходите за сметка на определени модули, които заменяме, трябва да потърсим разширяване на покритието на антидрон системите“, посочи той.
От „Демократична България“ настояха за засилване на мерките за сигурност в Черноморския регион и по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция в рамките на НАТО.
„Трябва да бъде създаден щит в Черно море, за да може търговското корабоплаване да не бъде нарушавано“, заяви Ивайло Мирчев.






