България може да получи минимум 6,2 млрд. евро за подпомагане на доходите на земеделските производителипрез периода 2028–2034 г. Средствата са заложени в предложението на Европейската комисия за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз.
Окончателните суми и условия за финансиране все още не са договорени, като предстоят преговори между държавите членки.
Разчетите бяха представени от Марио Милушев, директор за стратегическите планове по Общата селскостопанска политика в Европейската комисия, по време на форуми в Монтана и Стара Загора.
Предложеният финансов пакет за страната по бъдещия План за национално и регионално партньорство възлиза на 20,4 млрд. евро.
От тях минимум 6,2 млрд. евро са предвидени за подкрепа на доходите на земеделските производители, а над 13 млрд. евро остават в частта, от която България ще може да финансира различни национални политики.
За развитие на селските райони са предвидени поне 1,42 млрд. евро. Допълнително над 1,3 млрд. евро могат да бъдат предоставени предварително чрез европейските механизми за гъвкавост.
Една от най-съществените промени в предложението на Европейската комисия е въвеждането на ограничения върху размера на субсидиите за големите земеделски стопанства.
Предвижда се прогресивно намаляване на базовото подпомагане при годишни плащания над 20 000 евро, както и максимален таван от 100 000 евро на стопанство.
Тези условия все още се обсъждат и не са окончателно приети.
На европейско равнище за подкрепа на доходите на фермерите са предложени общо 293,7 млрд. евро.
В същото време резервът за селскостопански кризи може да бъде намален с 30% – от 6,3 млрд. на 4,41 млрд. евро.
Предложената базова подкрепа е между 130 и 240 евро на хектар.
Предвиждат се и допълнителни механизми за подпомагане на млади земеделски производители, жени в сектора и стопанства, разположени в райони с природни ограничения.
Малките ферми могат да получават еднократна подкрепа до 3000 евро, а земеделските производители, които преминават към устойчиви земеделски системи – до 200 000 евро.
Конкретните условия за кандидатстване и получаване на средствата ще бъдат определени след окончателното приемане на европейската финансова рамка.
Европейският анализ посочва редица структурни затруднения пред българското земеделие.
Сред основните проблеми са ниската конкурентоспособност на малките и средните стопанства, ограниченият достъп до финансиране и съвременни технологии, както и недостатъчното коопериране между производителите.
Особено внимание се отделя на остарелите напоителни системи, които затрудняват развитието на сектора на фона на климатичните промени.
Допълнителни предизвикателства са обезлюдяването на селските райони, застаряването на населението, недостатъчната инфраструктура и слабата позиция на производителите във веригата за доставки.
За младите фермери основните пречки остават трудният достъп до земеделска земя, банковото финансиране и сложните процедури по наследяване на стопанства.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски подчерта необходимостта от открит диалог и активно участие на земеделските производители при определянето на бъдещите приоритети.
Подготовката на националния план трябва да премине през консултации със заинтересованите страни, които се очаква да приключат до второто тримесечие на 2027 г.
Неформалните разговори между Европейската комисия и българските власти ще продължат до юни 2027 г.
Крайният срок за представяне на националните планове е 31 януари 2028 г., а одобрението им трябва да приключи до 31 юли същата година.
Финалният размер на средствата за България и условията за разпределянето им ще зависят от окончателното споразумение за бюджета на Европейския съюз и от съдържанието на българския национален план.






