Учени предупреждават, че грешното планиране и липсата на адаптация към климатичните промени превръщат природните бедствия в „планирани катастрофи“ и призовават за спешни мерки за защита на градовете и инфраструктурата.
Суша и пожари през лятото, наводнения и разрушения през есента – така изглежда новият климатичен цикъл, в който България навлезе без реална подготовка. Екстремните явления вече не са изключение, а закономерност. Природата се държи непредсказуемо, а инфраструктурата и институциите не успяват да реагират.
„Това е само началото“, предупреди в „Тази събота и неделя“ по бТВ д-р Валентин Симеонов – учен от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария. Според него бедствия като това в „Елените“ не са прецедент, а резултат от години грешно планиране и липса на адаптация към променящия се климат. „Случаят беше планирана катастрофа“, казва Симеонов, визирайки начина, по който курортът е застроен върху речни корита и ерозирали склонове.
Експертът обясни, че климатичните промени вече не се проявяват в отделни събития. Те са взаимосвързана система от процеси – всеки следващ подсилва предходния.
„Горещите вълни водят до суша, сушата – до пожари, а изгорената земя вече не поема вода. Когато дойде дъждът, той няма къде да попие и се превръща в порой. Това е един непрекъснат цикъл“, обясни Симеонов.
Той припомни, че подобен сценарий вече се повтаря не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната. Дори София не е защитена – под някои столични булеварди все още текат стари речни корита, които могат да се превърнат в риск при обилен дъжд. „Боянската река, например, минава под трамвай №5. Ако каналите се запушат, резултатът ще е същият – наводнение в сърцето на града.“
Симеонов обърна внимание и на екстремните горещини: „В градовете температурите са с 5-6 градуса по-високи от околността. Това се нарича градски топлинен остров – бетон, асфалт, липса на растителност и водни площи. Резултатът е, че хора умират от прегряване, без дори да го осъзнаят“, казва той.
След бедствието в „Елените“ институциите оправдаха мащаба му с „невижданото количество валежи“, между 200 и 400 литра на квадратен метър. Но според д-р Симеонов това не е извинение.
„Да, това е сериозен дъжд, но далеч не рекорден. В Гърция по време на урагана „Даниел“ паднаха 700 литра. В Индия такива стойности се отчитат за час. Не можем да казваме „нямаше как да се справим“. Трябва да планираме така, че да можем“, коментира той.
И добави с ирония: „Не бива да мислим, че Господ е българин. Когато става дума за природата, тя не прави компромиси.“
Относно глобалното затоплян, ученият каза: „Това, което постигнахме за век и половина, природата не е правила за хилядолетия. Когато температурите минат определен праг, процесите стават лавинообразни. Като млякото на котлона – дълго не се случва нищо и изведнъж изкипява. Ние вече сме на ръба на това кипене“. Прогнозите на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) сочат, че ако тенденцията продължи, до края на века затоплянето може да достигне 4°C.
„Климатът вече не е същият, но ние живеем така, сякаш нищо не се е променило. Градовете ни са построени за миналото, не за бъдещето“, казва д-р Симеонов. Той настоява, че климатичната адаптация не е лукс, а въпрос на оцеляване.
Още новини четете в категория
Новини
27 С
33.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
