В присъствието на водещи финансисти от цяла Европа председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард и управителят на Българската народна банка Димитър Радев официално представиха как ще изглеждат българските евробанкноти.

Събитието се проведе в резиденция „Бояна“ по време на конференцията „България на прага на еврозоната“.

Двамата показаха купюри с номинал от 5, 10, 20, 50, 100 и 200 евро, които ще влязат в обращение на 1 януари 2026 г. – датата, на която България се очаква официално да приеме еврото.

Снимка: БГНЕС

Кристин Лагард: „България ще се присъедини към еврото след дългогодишни усилия“

„Много сме доволни да приветстваме България в еврозоната. На 1 януари 2026 г. слагаме край на един процес, който е отнел години усилена работа, трудни реформи и големи очаквания“, заяви Кристин Лагард.

Тя подчерта, че във всяка държава, въвеждаща еврото, винаги има известни притеснения сред гражданите, но увери, че доверието към единната валута в ЕС е на исторически най-високо ниво – 83% от европейците я припознават като своя.

„И България ще се впише в тази група“, допълни Лагард.

Димитър Радев: „Еврото ще отвори нова страница в икономическата ни история“

От своя страна управителят на БНБ Димитър Радев приветства Лагард с думите:

„Скъпа Кристин, истинско удоволствие е за нас да те посрещнем сред приятели, които ценят твоето лидерство и визия за ЕЦБ – особено във времена на геополитическа несигурност.“

Радев отбеляза, че страната вече е напълно хармонизирала правната си рамка с изискванията на еврозоната и изрази признателност към европейските партньори за „непрекъснатата подкрепа“.

„Бъдещото приемане на еврото ще бъде важен репер в историята на България – ще отвори нови перспективи за растеж и просперитет и ще донесе нови отговорности, които сме готови да поемем с дисциплина и разум“, заяви още гуверньорът на БНБ.

Снимка: БГНЕС

Призив за фискална дисциплина и отговорна политика

Радев обърна внимание, че България традиционно е известна като фискално отговорна страна, с едно от най-ниските нива на външен дълг в Европа. Въпреки това, предупреди, че през последните години тази позиция отслабва и призова за връщане към по-строга финансова дисциплина.

„Ако няма воля да се ограничи разходната част и да се инвестира в дългосрочен растеж, алтернативата са по-високи данъци и по-голям дълг – нещо, което носи тежки икономически и политически последици“, подчерта той.

По думите му предстоящите дебати за бюджета за 2026 г. ще покажат дали съществува политическа решимост страната да се върне към пътя на разумната финансова политика.

Българската икономика – стабилни показатели преди членството

Шефът на БНБ припомни и актуални икономически данни: 3% икономически растеж, 3,4% инфлация, 3,9% безработица, 29,3% дълг към БВП и 4% фискален дефицит.

„България има стабилна основа, върху която трябва да продължи да гради устойчивост и високи стандарти“, посочи Радев.

Радев увери, че БНБ вече е осигурила достатъчни количества евробанкноти и монети, които ще бъдат достъпни още в първите часове на 2026 г.

„В тясно сътрудничество с ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната сме подготвили процеса по доставка и разпространение на разплащателните средства. През януари плащанията в лева ще се приемат паралелно, за да се осигури плавен преход“, уточни Радев.

Той допълни, че електронните и дигиталните плащания ще преминат автоматично в евро още от първия момент на въвеждането му.

„Банковата система е стабилна, с висока ликвидност и напълно готова да даде уверен старт на членството на България в еврозоната“, увери управителят на БНБ.

В заключение Радев призова гражданите към спокойствие и практичност:

„Няма нужда от извънредна подготовка или допълнителни действия предварително.“