Всяка четвърта компания в небанковия финансов сектор вече има стратегия за дигитално развитие, а 32% подготвят такава. Киберсигурността, интеграцията на системи и зависимостта от външни доставчици остават сред основните предизвикателства.
Дигитализацията постепенно се превръща от отделна технологична инициатива в част от дългосрочната бизнес стратегия на компаниите в небанковия финансов сектор в България. Това показват резултатите от проучване на Комисията за финансов надзор (КФН), обхващащо периода 2020–2026 г. и 50 водещи дружества от застрахователния, осигурителния и инвестиционния сектор.
Според данните 25% от анкетираните компании вече разполагат със стратегия за дигитализация, а други 32% работят по нейното разработване.
Повечето дружества инвестират до 20% от общите си разходи във финансови иновации и планират да запазят приблизително същото ниво на вложенията през следващите три години.
От КФН отчитат преход от първоначално внедряване на технологии и експериментиране към изграждане на цялостни модели, в които иновациите са част от управлението на бизнеса. Това изисква не само инвестиции, но и системен контрол върху технологичните, оперативните и регулаторните рискове.
Все по-голямо значение придобиват защитата на личните данни, спазването на нормативните изисквания, надеждността на цифровите процеси и ефективното управление на информацията.
Кои технологии използват компаниите?
Сред широко прилаганите решения са дигиталните платформи, интерфейсите за програмно приложение (API) и електронната идентификация на клиентите (eKYC).
Тези технологии позволяват автоматизиране на работни процеси, обработване и анализиране на големи обеми информация и подобряване на обслужването. Те подпомагат и спазването на регулаторните изисквания, като улесняват проверките и обмена на данни.
Кадрите и външните доставчици затрудняват развитието
Наред с възможностите, които новите технологии предоставят, проучването откроява и редица пречки пред бизнеса. Освен киберсигурността и защитата на данните, все по-сериозни предизвикателства са недостигът на квалифицирани специалисти, зависимостта от външни доставчици и трудностите при интегрирането на нови решения със съществуващите информационни системи.
Това показва, че успешната дигитализация зависи не само от наличието на технологии и финансови ресурси. Необходими са и подходящи кадри, съвместими системи и възможност компаниите да управляват рисковете, свързани с използването на външни услуги.
Как се промени подходът от 2020 г. насам?
Проучването на КФН от 2020 г., проведено в условията на пандемията от COVID-19, показва, че тогава основният акцент е бил върху внедряването на дигитални платформи, облачни услуги и мобилни технологии. Пандемията ускорява дигитализацията и насочва компаниите към решения за намаляване на разходите, повишаване на оперативната ефективност и улесняване на достъпа до финансови услуги.
По това време изкуственият интелект все още е в ограничен етап на приложение. Специализирано проучване на КФН от 2021 г. потвърждава, че технологията тепърва навлиза в сектора, но нагласите към нея са предимно положителни.
Тогава 45% от участниците оценяват влиянието на изкуствения интелект като положително, а над 42% отчитат положителен ефект от него върху оптимизацията на работните процеси.
За периода от 2020 до 2026 г. данните очертават промяна в подхода на небанковите финансови компании – от търсене на отделни дигитални решения към по-системно включване на технологичните иновации в управлението и развитието на бизнеса.
7.9 С
10.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
