"За съжаление, спадът на Дунав продължава, въпреки че с по-бавни темпове. Имаше по нашия участък една-две такива вълнички, така да го кажем, с по един сантиметър да се покачи нивото и след това пак надолу". Това заяви пред bTV проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
Той припомни, че и вчера пак нивото е билорекордно ниско - при Русе - минус 123.
"Проблемът, от една страна, е, че водосборът е голям. Той е над 800 хиляди квадратни километра от Централна и Източна Европа. И при това безводие е необходимо изключително много валежи, за да се попълни тази водна вълна", обясни Гачев.
"Той отбеляза, че в Алпите са започнали някакви валежи. Очаква се в някои от следващите дни да бъдат по-силни. Тук за следващите 5 дни примерно някъде на някои места до към 75 литра на квадратен метър ще има, коментира той и допълни, че това в никакъв случай няма да достатъчно.
"Все пак ще даде някаква глътка въздух. Като към фронт, до края на месеца също ще има там валежи. Като някъде около 21-22-ри ще видим как ще бъде ситуацията. Те ще обхванат и централните части на водосбора. Но не се очаква да бъде някакво изключително екстремно събитие. Просто ще бъдат обаче някакви валежи. Няма да е тази суша, която беше досега", уточни експертът.
Нивото на Дунав продължава да пада
До минус 123 см под условната нула
По негови думи има и песимистична прогноза, защото не може да се каже точно колко и кога ще вали. "Когато се прогнозира време за повече от 10 дни напред, всичко е условно. И винаги може да се промени. Прогнозите нямат тази точност и моделите, защото атмосферата е турбулентна среда, в която нещата варират в много широки граници. Затова е прогноза, защото няма как да е 100% сигурна", обясни Гечев.
"Нашият участък на реката има друга своя специфика. Ние се намираме под стените на комплексите "Железни врата 1 и 2", което означава, че нашият ток така или иначе не е директна функция на това, което се случва отгоре. Тук вече и географията си казва думата и начинът, по който са построени централите", заяви още специалистът.
"Така например румънската атомна централа е построена в един участък, в който реката се разделя на ръкави. Още след Силистра се разделя на три ръкава, от които два са по-големи. И централата не само че не е на главния ръкав, но и е встрани - тя е на канала Дунав-Черно море", допълни той.
"В него обаче не може да поведе директно вода от Черно море, да се повдигне нивото, и като има шлюзове, той е на различни нива. Така че общо взето се получава там нещо като един такъв задънен ръкав, който затруднява до известна степен потока на вода, но най-вече това е самият малък обем - както на канала, който е с малка дълбочина, така и на самия ръкав като вода.
Докато при нас каналът е изведен на място, където реката е събрана. Тя е цялата вода, която минава", разясни Гечев.
Още новини четете в категория
Новини
28.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
