Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) приветства усилията на управляващите за въвеждане на минимални възнаграждения за медицинските специалисти, но подчертава, че в настоящия си вид Законопроектът за бюджета на НЗОК за 2026 г. не гарантира реално изпълнение на тази политика.

"В сегашния си вид текстовете са по-скоро пожелателни, отколкото задължителни за лечебните заведения. В промените на Параграф 20 се въвеждат минимални възнаграждения, но липсват конкретни санкции при неспазване. Не е посочен и орган, който да контролира прилагането на нормите, нито механизъм за налагане на административни наказания", се посочва в позицията им, разпратена до медиите. 

Според БАПЗГ това позволява болниците лесно да заобикалят задължението.

Неясен ред за актуализация на възнагражденията

В Приложение №1 са заложени минималните нива на заплащане, но не е регламентиран механизъм за тяхната регулярна актуализация, въпреки инфлацията и динамиката на пазара на труда. Не е уточнено кой и как ще инициира промени при нужда.

Непълна дефиниция на "специалисти по здравни грижи“

Проектозаконът не определя кои длъжности попадат в обхвата на термина, нито какви квалификационни и образователни изисквания са приложими. Това създава възможности за различни трактовки и дори умишлено избягване на плащания чрез промяна на длъжностни наименования.

"Без ясна класификация съществува опасност реформата да доведе до непрозрачност и неравнопоставеност".

Недостатъчен финансов ресурс

Предвидените 260 млн. евро за заплати в сектора не са достатъчни. По данни на БАПЗГ само за специалистите по здравни грижи (около 28 000 души), при минимално възнаграждение от 125% от СРЗ, са необходими около 264 млн. евро, казват още от БАПЗГ. 

5. При липса на целево финансиране за увеличаване на заплатите, неизбежно финансовата тежест ще падне върху самите лечебни заведения. Това е особено проблематично за общинските и по-малките болници, които и без друго работят с ограничени бюджети и често са на ръба на оцеляването. Те ще бъдат принудени или да съкратят персонал, което директно ще се отрази негативно на качеството и достъпа до здравни услуги, или да нарушат изискванията и да поемат риска от евентуални санкции. В този контекст минималните възнаграждения рискуват да останат само на хартия, без никакъв реален ефект върху живота и мотивацията на работещите в сектора.

6. Задължението за достигане на минималните възнаграждения следва да обхваща и частните лечебни заведения, тъй като голяма част от здравеопазването преминава през тях, но липсва яснота кой държавен орган ще следи за спазването на нормата в тези структури. Не са предвидени правила, които да обвържат спазването на минималните възнаграждения с договорите по линия на НЗОК, нито има изграден инструментариум за мониторинг и контрол. Без тези механизми, изпълнението на закона става пожелателно и лесно може да бъде заобикаляно.

7. Законопроектът не предвижда реалистичен преходен период, в рамките, на който лечебните заведения да се адаптират към новите изисквания. Липсват междинни етапи, които да осигурят плавно въвеждане на промените, както и методика за изчисляване и разпределение на необходимите средства. Това създава риск от внезапен финансов шок за системата и обезсмисля самата норма за задължителност, тъй като болниците няма да могат да се подготвят организационно и финансово.

БАПЗГ настоява законопроектът да бъде доработен преди приемане. Асоциацията очаква: ясни санкции при нарушения, пълно държавно финансиране, механизъм за актуализация на заплатите, ефективен контролен орган, реалистичен преходен период

Според организацията само така минималните възнаграждения могат да се превърнат в реален професионален стандарт, а не в добро намерение без практическо покритие.