Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Ирландец по своя произход, той се ражда на 26 юли в Дъблин през 1856 година. От малък е повлиян от творчеството на Дикенс, Шекспир, Библията и от историите на арабските приказки.

Прехранва се, като сътрудничи на различни литературни издания – списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“, където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро прави впечатление  с езика, смелостта  и остроумията си.

В света на драматургията навлиза с пиесата  „Къщата на вдовеца“, включена в цикъла „Неприятни пиеси“. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ съдържа „Героят и войникът“, „Кандида“, „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“. Третият пък включва три пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“, „Цезар и Клеопатра“ и „Промяната у капитан Брасбоунд“. Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“, „Другият остров на Джон Бул“, „Майор Барбара“, „Дилемата на лекаря“, „Женитба“, „Неравен брак“, „Разобличението на Бланко Поснет“, „Андрокъл и лъвът“ и „Пигмалион“.

В периода 1912-1918 г. Шоу пише едноактни пиеси на злободневни теми. След войната създава „Домът на разбитите сърца“, „Връщане в Матюзалем“, „Света Йоанна“, „Кола с ябълки“, „Много е хубаво, за да бъде вярно“, „Милионершата“, „На скалите“, „Женева“, „В щастливите дни на Карл Чарлз“.

Шоу е известен с изключително острия си език. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост.

Носителят на Нобелова награда за литература се отказва от паричната част на наградата, но приема медала си на лауреат. През 1928 г. пише „Ръководство за интелигентните жени по въпросите на социализма и капитализма”. Посещава САЩ, СССР, Южна Африка, Индия, Нова Зеландия. През 1930-те години, по време на посещението му в СССР, се среща със Сталин, чийто привърженик и приятел на СССР остава до края на живота си. Подкрепя борбата за независимост на Ирландия, защитава в петиция Оскар Уайлд, когато попада в затвора. Автор на 63 пиеси, романи, есета, афоризми, оставя и над 250 000 писма.

Умира на 2 ноември през 1950 година на 94 годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

Представяме ви избрани цитати на Бърнард Шоу:

„Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.“

„Англия и Америка са две страни, разделени от един и същ език.“

„Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго.“

„Единственият начин за жена да се погрижи за себе си, е да бъде от полза за мъж, който може да си позволи да ѝ бъде от полза.“

„Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.“

„Идеалите са като звездите – ако не можем да ги достигнем, поне можем да се ориенираме по тях.“

„Има две трагедии в живота – едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата – да си го върнеш.“

„Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да го убие, нарича това жестокост.“

„Който не умее да се учи, преподава.“

„Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.“

„Любовта е огромното преувеличаване на разликата между един човек и всички останали.“

„Мислите скачат като бълхи, но не всекиго хапят.“

„Мъченичеството е единственият път към славата, който не изисква никакви умения.“

„Най-големият ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието.“

„Не бива да предполагате, че щом съм човек на перото, никога не съм се опитвал честно да си печеля хляба.“

„Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.“

„Не мога да уча езици. Хора с обикновени възможности научават санскрит за по-малко време, отколкото на мен ми е необходимо, за да си купя немски речник.“

„Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.“

„Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.“

„Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.“

„Нищо, което си заслужава да притежаваш, не може да бъде постигнато без риск.“

„Няма по-искрена любов от тази към яденето.“

„Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав.“

„Песимист е някой, който смята, че всички са толкова лоши колкото него и затова ги ненавижда.“

„По-добре жив неуспех, отколкото мъртъв шедьовър.“

„Приятелството е като чая – трябва да бъде силно и не много сладко.“

„Разумният човек се опитва да се приспособи към света. Неразумният – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.“

„Светът се управлява от младите, които са остарели.“

„Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.“

„Ти виждаш нещата и питаш „защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам „защо не?““.

„Тясната специализация в широкия смисъл на думата е широка идиотизация в тесния смисъл на думата.“

„Успехът не значи никога да не допускаш грешки, а само никога да не повтаряш една и съща грешка втори път.“

„Фактът, че вярващият е по-щастлив от скептика по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника.“

„Човек, който не вярва в нищо, се страхува от всичко.“

На заглавната снимка: Паметник на писателя в музея в Дъблин

Димитър Янков

ATRday.bg