Чета преди малко, че Атлантическият съвет, каквото и да значи това, призовали премиера Главчев, който и да е той (дори ги подкрепил и самият Делян Пеевски, за него поне е официално известно, че е най-старият, но неоценен от САЩ евроатлантик на планетата), да предприемат мерки за борба с все „по-наглата хибридна агресия на Русия” у нас. И си викам: А Лена где? Почему она не здесь? 

Толкова ми е противна цялата тази преиграна русофобия, че направо вече ми се повръща. Особено когато дълбоко в себе си тя обслужва и защитава предимно един откровено неонацистки режим.

Всъщност, аз действително не разбирам защо една значима част от родните политици продължават да считат своя народ за пълен идиот? И виждам единствено два възможни отговора: или защото никога не са чели Достоевски, което е напълно обяснимо в техния случай, или пък защото самите те са хибридни продукти - родени и отгледани в лабораторна епруветка, без естествени човешки добавки като морал, достойнство или корен, например. 

А всъщност, вие драги шоу зрители, знаете ли какъв е конкретният повод за всичко това? На 29 август една крайно и видимо изплискала лелка с прякор Лекси, запалва руското знаме и пише върху сградата на Руския културен център думата “Убийци”. Официалното име на въпросната лелка е Александра Милева, като последното е важно единствено и само за протокола. За нищо друго.

И сега, моля ви, кажете, но не на шега, кой точно не е добре? Лекси или онези, които са взели мерки срещу полудялата Лекси? В конкретния случай става дума за МВР. Защото, забележете, това е много важно: според „атлантиците” именно МВР били работили за проруските сили, тъй като арестували Сашка Милева вместо да я оставят да изгори цялата сграда на улица „Шипка”, барабар с Парк-бара, щото лелката не харесвала Путин, но много обичала белите смески на певицата Диона. Отделен въпрос е, че никой не коментира, че горенето на държавен флаг никъде по света не остава без санкции. Само за Афганистан не съм напълно сигурен.

Или възможно още по-кратко: Кой тук е Ку-ку Ру-ку вафла чудна, според вас?

Въобще, що за завършен побърканяк трябва да си, за да твърдиш подобни глупости, а?

Колко скандално неграмотен и безкултурен трябва да си, че да видиш като свой основен враг именно центъра на руската култура в България? И второ, което е не по-малко шантаво, ако сега вземе, че се окаже, че Гошо от „Боец” и Делян Пеевски са вече партньори по маса, то тогава не би ли било редно именно Иван Гешев, облечен в баварска поличка и бродирани чорапки, да им е сервитьор на метамфетаминовата софра? Щото, повярвайте, няма как да им сервира бира! Такова тежко полудяване по естествен път и с бира трудно би могло да се случи. Тук си трябва химия, бате, тежка химия! 

Искам просто да кажа, че ние действително вече копаем дъното. И като народ, и като държава. Не знам доколко разбирате, но това е последният ни шанс да спрем настъплението на Нищото, както се казваше в една детска книжка. Нещо повече: да спрем личното си самоубийство - физическо и духовно, както и да спрем арогантното препиране на минало, чуждата саможертва в наше име, както и онази толкова мразена от някои православна християнска традиция.

И тук въобще не става дума, че всички задължително трябва да обичаме Русия, някой могат да си обичат Израел, Палестина, Зеленски, Скопие или ОАЕ, а става дума точно за обратното. А то е, че именно Атлантическият съвет и подобните му водят тежка хибридна война срещу нас. Именно те ни подстрекават към нецивилизационни действия и идеи. Именно те от няколко години се опитват да къпят мозъците ни с онлайн буламач, чиято единствена задача е да ни накара да мразим всичко руско и ако може да се превърнем групово в екипа от откриването на Олимпиадата в Париж - грозни, пошли и болни травестити. 

Баща ми беше тежък русофил. Дори беше написал в едно свое есе, че никой не може да го спре да обича Русия.

Чудих се тогава, кой пък толкова се опитва да го спре? Питах се, докато самият аз през това време обикалях Америка и много се кефих, by the way, защо ги пише тези неща този мой любим човек? Днес обаче вече знам какво точно имаше предвид другарят Петев.

И бих му казал, ей така, от разстоянието на времето: Абе, прав беше, баща ми. Опитват се, ама няма как да стане. България искат да намразим, тате, Русия отдавна е непричом. Сами себе си искат да се презрем. В лицето си искат да си плюем, душата ни искат да рециклират, но ти, баща ми, всичко това въобще не го мисли! Защо ли? Ами щото просто няма как да стане. Ако бяха чели, а не горили, и те щяха да го знаят. Но, уви! Тъпи хора, тъпи стремления. Което пък не е чак толкова лошо, щото няма как да победи Гошо, например, нали всички чудесно го знаем?

Васил Петев