Комисията по досиетата разкрива, че Георги Калушев е вербуван още през 1972 г. и е продължил сътрудничеството си и след промените, включително в структурите на демократичната държава.
Бащата на Ивайло Калушев – Георги Калушев – е бил агент на българските специални служби поне до 1998 година. Това показват официални данни на Комисия за досиетата.
Информацията сочи, че сътрудничеството му не е приключило с края на комунистическия режим, а е продължило дълбоко в годините на прехода.
Георги Калушев е привлечен като агент на Държавна сигурност през 1972 година.
Първоначално е вербуван от външното разузнаване, което тогава функционира в рамките на Първо главно управление на ДС. По това време Калушев е асистент във Висшия икономически институт – днешния Университет за национално и световно стопанство.
По-късно в агентурната си кариера той е прехвърлен във Второ главно управление на ДС – структурата, отговаряща за контраразузнаването.
След 1990 година Второ главно управление е наследено първо от Национална служба „Сигурност“, а впоследствие от днешната Държавна агенция Национална сигурност.
Според картончетата, разкрити от комисията по досиетата, Калушев е продължил сътрудничеството си и в условията на демократичната държава.
Ръкописна резолюция от 1995 година върху неговия агентурен документ показва активна връзка със службите години след формалния край на Държавна сигурност.
Данните сочат, че сътрудничеството на Георги Калушев със специалните служби е продължило над 25 години – от началото на 70-те до края на 90-те.
Разкритието хвърля нова светлина върху приемствеността между комунистическите структури за сигурност и институциите на прехода, както и върху дълбочината на мрежите, запазени дълго след политическите промени в България.
Случаят отново повдига въпроса доколко демократичната държава е успяла реално да се освободи от влиянието на бившите тайни служби.






