Постът му, публикуван във Facebook, бързо предизвика силна обществена реакция.
Николай Попов, който през последната година се превърна в символ на борбата срещу войната по пътищата, атакува начина, по който медиите и институциите съобщават за подобни инциденти. По думите му смъртта на дете е поднесена с хладен, равен тон, сякаш става дума за нещо рутинно.
Той е категоричен, че при сблъсък с тежкотоварен камион никой няма шанс. „Това е гилотина. Преса от стомана“, пише Попов, правейки паралел между физическата мощ на ТИР-овете и бездушието на държавата.
В публикацията си Попов отправя директни обвинения както към управляващите, така и към опозицията. Според него политическите сили са обсебени от контрол върху съдебната система, вместо от реални мерки за безопасност по пътищата.
Той предупреждава, че докато политиците влияят върху правосъдието, трагедиите ще продължат. По думите му чуждестранни шофьори карат без страх, защото знаят, че в България липсва ефективен контрол и реална отговорност.
Николай Попов разкрива, че вместо подкрепа е бил обект на атаки и етикети – от „гербаджия“ и „комунист“ до абсурдни обвинения за връзки с Държавна сигурност. Той подчертава, че нито една политическа партия публично не е застанала зад каузата му.
„Вместо това – тролове, статии, помия“, пише той и добавя, че решенията се вземат от хора, които не познават болката на почернените семейства, защото собствените им деца са в безопасност, често извън страната.
Постът завършва с отчаян, но ясен апел. Николай Попов заявява, че продължава борбата си не от политически подбуди, а заради една цел – никой друг родител никога да не преживее това, което той е преживял.
Думите му отново извадиха на преден план болезнения въпрос за пътната безопасност, институционалната отговорност и цената на човешкия живот в България.






