В Европейския съюз нарастват все повече въпроси около разходването на стотиците милиарди евро, отпуснати по време на пандемията от COVID-19, пише германският вестник Berliner Zeitung.
Темата вече предизвиква сериозно напрежение в Брюксел, след като Европейският парламент и Европейската сметна палата признаха, че значителна част от средствата не могат да бъдат проследени достатъчно ясно.
Става дума за мащабния Фонд за възстановяване след пандемията – инструмент, чрез който ЕС пое общ дълг в размер на около 750 млрд. евро, предаде Glasove.com.
Финансирането беше предназначено да подкрепи икономиките на страните членки след локдауните, производствените сътресения и енергийната криза.
В момента обаче се поставя под въпрос доколко прозрачно са били разпределени средствата и кой реално е техен краен получател.
Според критиците основният проблем е в самата архитектура на механизма. Европейската комисия е оставила голяма част от контрола на националните правителства, а на ниво ЕС се следи основно изпълнението на предварително заложени „етапи“ и „цели“, а не детайлното движение на средствата.
Това на практика означава, че Брюксел няма пълна и унифицирана картина за това кой точно е получил финансиране и как то е било използвано.
Именно тази конструкция поражда обвинения, че ЕС е създал най-голямата схема за публични разходи в историята си, но без достатъчно ефективен механизъм за отчетност.
Евродепутати вече определят ситуацията като политически проблем, тъй като европейските граждани участват в изплащането на общия дълг, без да имат яснота за конкретните разходи.
Особено критична е Европейската сметна палата. Според нейните експерти съществуващата система не позволява надеждно проследяване на хиляди крайни бенефициенти.
Допълнителен проблем е, че държавите членки използват различни методи за отчитане, което затруднява съпоставимостта и прави общия европейски контрол почти невъзможен.
Загрижеността се засилва и от факта, че фондът се финансира чрез общ европейски дълг, който ще се изплаща в продължение на десетилетия. За първи път в историята на ЕС са поети толкова мащабни общи задължения, което вече поражда въпроси дали институциите са били подготвени да управляват подобен финансов инструмент.
Според критиците пандемията е послужила като основание за безпрецедентна концентрация на финансови и политически решения в Европейската комисия.
С отшумяването на кризата обаче на преден план излизат неудобни въпроси – кой реално е спечелил от COVID средствата, как са били разпределяни и защо липсва достатъчна прозрачност.
Темата се развива на фона на вече разклатено доверие към европейските институции – включително споровете около договорите за ваксини с Pfizer и нарастващото недоволство от брюкселската администрация и политиката на общ дълг.
Така въпросът за „изчезналите COVID милиарди“ постепенно се превръща не само във финансова, но и в сериозна политическа тема за Европейската комисия и ръководството на ЕС.






