След края на Втората световна война Германия беше разделена на четири окупационни зони, а Берлин – макар и намиращ се в съветската зона – също беше поделен между Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Франция. Това създаде напрежение, което кулминира през юни 1948 г., когато Съветският съюз блокира всички пътища към Западен Берлин.

Съветската блокада и реакцията на Запада

Блокадата, наложена от режима на Сталин, целеше да принуди съюзниците да се оттеглят от Западен Берлин. Над два милиона души останаха без достъп до храна, медикаменти и гориво. Въпреки призивите за военен отговор, президентът Труман избра по-мирна, но решителна стратегия – създаване на въздушен мост за снабдяване.

Началото на „въздушния мост“

На 26 юни 1948 г. започна операцията под командването на генерал Луций Клей. Съюзнически самолети започнаха да доставят тонове провизии от Западна Германия и Великобритания директно до Западен Берлин. Първоначалният обем от около 5000 тона доставки на ден постепенно нарасна до 8000 тона.

Хуманитарна победа и политически провал за Москва

До края на операцията съюзниците са превозили общо 2,3 милиона тона провизии, въпреки неблагоприятните условия и риска от сблъсък със съветските сили. През май 1949 г. Съветите прекратиха блокадата под международен натиск, но въздушният мост продължи до септември.

Последствията: Западен Берлин се утвърждава като символ на свободата

Операцията струва над 224 милиона долара, но успя да запази независимостта на Западен Берлин и укрепи моралната позиция на съюзниците. Градът остава свързан със Западна Германия, докато източната му част попада под контрола на съветския блок – разделение, което ще продължи до падането на Берлинската стена десетилетия по-късно.