Бивши министри правят ударен бизнес с проекти за батерии за съхранение на електроенергия. Четири от тях вече са спечелили европейско субсидиране на обща стойност над 70 млн. лв. Въвеждането им в експлоатация предстои през март догодина и за два от тях дори вече има кандидат-купувачи.

Става въпрос за служебния министър на енергетиката през 2017 г., назначен от Румен Радев, и бивш директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов и транспортния министър от правителството на НДСВ Пламен Петров, съобщава Mediapool.bg.

Пламен Петров като жълт министър

От Narod.bg пък припомнят, че жълтият министър Петров е участник в мегаскандала от 2003-а с играта на карти на яхтата на убития по-късно контрабанден бос Иван Тодоров – Доктора.

Двамата имат старо познанство по „хасковска линия“ – Петров е роден там, а Павлов в Димитровград. От 2024 г. в съдружие разработват проекти за изграждане на системи за съхранение на енергия. Първите, които са в процес на реализация с европейско финансиране, са в западната част на страната и в Хасково и в близост до областта, но намеренията достигат Каварна, Калиакра, Дългопол и Оряхово.

Там са съсредоточени значителни възобновяеми източници, които вече са в експлоатация или с намерения за изграждане и ще има необходимост от съхранение на произвежданата от тях електроенергия в слънчеви и вятърни пикове, за да се ползва при високо търсене и потребление. Някои проекти са вече в етап на реализация – един дори работи, други се правят, а трети са още на хартия.

Николай Павлов бе служебен министър на енергетиката, назначен от Румен Радев

Четири от тях са в списъка на спечелилите еврофинансиране по проекта ReSTORE, част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Николай Павлов е действителен собственик на повечето от дружествата – в някои от тях е заедно с Пламен Петров – и от данните в Търговския регистър може да се направи извод, че по-скоро бизнесът на Петров обезпечава финансирането за проектите.

Във фирмата, чийто проект е с най-висока стойност – близо 136 млн. лв., Павлов е бил в съвета на директорите до средата на август тази година. Става дума за батериен парк в Хасково, изпълняван от „Крита Енерджи 50“. Трябва да е готов, както и останалите три, до края на март 2026 т. Евросубсидията за него е 58.445 млн. лв.

Другият проект се реализира в местността „Чакъла“ в Карлово от фирмата „Интернешънъл Еко Енерджи“, в която съдружници са „Пауър Профит“ на Николай Павлов и „Солар СПФ“ на Пламен Петров. Той е за 14.431 млн. лв., а безвъзмездното подпомагане е 5.628 млн. лв.

По-малките проекти, които са с еднаква стойност от по 7.871 млн. лв., са в местността „Чешме башъ“ в Момчилград и в град Белово, област Пазарджик. Първият се осъществява от фирмата „Еф Енерджи Сълюшънс“, а субсидията е 3.160 млн. лв. Вторият се изпълнява от компанията „Ванко-К-2008“, подпомагането там е 3.148 млн. лв.

Така срещу получените общо субсидии от около 70.380 млн. лв., фирмите осигуряват над 85.71 млн. лв. собствено участие

„Средствата са осигурени от банкови заеми“, коментира Николай Павлов.

Кариерния си преход от търговията с природен газ към съхранението на електроенергия той определи като „целенасочено решение“, обусловено от това, че пазарът постепенно изхвърля изкопаемите горива и дори газа и бъдещето е на възобновяемите източници и съхранението на тяхната енергия.

„Не правим нищо нередно“, заявява той.

И обясни, че множеството създадени от него дружества не са с голям капитал. Те са със специална цел да развиват проекти за батерии, които, след като постигнат степен на зрялост, да бъдат продавани на инвеститори, които вече да ги управляват и експлоатират.

Затова са и многото дружества като „Дългопол Сторидж Парк“, „Тръстиково Сторидж Систем 2“, „Калиакра Сторидж Систем (1.2 и 3)“, „Енергиен Парк Каолиново 2“, „Оряхово Енерджи Систем“, „Каварна Енерджи Систем“ и още доста подобни.

Бившият министър на транспорта Пламен Петров и майка му оперират с офшорни компании, стана ясно покрай „Панамските документи“, извадени от Международния консорциум на разследващите журналисти (МКРЖ), работил над милионите документи, изтекли от панамската юридическа фирма „Мосак Фонсека“.

Преди осем години стана ясно, че 70-годишната тогава софиянка станала през 2015-а акционер в офшорна компания в Панама и заявила намерение да инвестира на Бахамите.

Проверка на адреса на жената показала, че тя е майка на Пламен Петров, който беше министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски от юли 2001 до юли 2003 г.

„Знам за тази компания. Майка ми я е декларирала и си е платила данъците”, е казал Петров.

На 26 февруари 2015 г. в офиса на „Мосак Фонсека” се получава искане за регистрация на нова компания. Заявката е подписана от Вероник Макбрайт – служителка на посредническа фирма за предлагане на офшорни услуги в Монако.

2003-а година отляво надясно – разбойникът Петър Петров – Амигоса, жълтата якичка Милен Велчев, колегата му Мирослав Севлиевски и бизнесменът Любчо Минчев. В дъното са контрабандист №1 Иван Доктора и министър Пламен Петров, който 22 години по-късно е изпран, изгладен и влиза ударно в бизнеса с ток

Според попълнения формуляр Гела Иванова от софийския квартал „Красна поляна” иска регистрация на фирма, наречена Fremont Consultants. Пояснява се, че фирмата ще се занимава с инвестиции на Бахамите.

Заявката за регистрация на офшорната фирма пристига почти 2 месеца, след като компанията вече е регистрирана на 5 януари, а българката е получила сертификат за 100 акции на стойност 10 000 долара на свое име.

Доста често „офшорно дружество се регистрира в юрисдикции с особени законодателства, за да се открие банкова сметка и така държателят й да не се осветява директно, а да държи активи, скривайки самоличността си”, подчертава пред АФП Гаел Меню-Льожьон, данъчна адвокатка в кантората Fidal.

„Това е незаконно, доколкото създаването на тези компании цели прикриване на бенефициента”, допълва тя.

В повечето случаи офшорните компании се откриват в територии, където банковата система не е прозрачна. Между другото те често си вземат под наем имена, а така могат да се заметат следите на истинските собственици на тези структури. Поради това те позволяват лесно да се правят данъчни измами, като се изграждат прикрити структури на различни равнища. В крайна сметка става невъзможно да се разбере на кого в действителност принадлежат тези компании.

Бордът на директорите, който се състои от 5-има граждани на Панама, дава на жената пълномощно да отвори и да се разпорежда с банкова сметка в банка „Едмонд Родшилд” на Бахамите. За услугата по регистрацията на офшорката фирмата-посредник в Монако получава 1407,57 долара през юни 2015 г.

Това не е първата офшорна компания, с която е свързана Гела Иванова. През 2011 г., когато Пламен Петров още е финансов директор на „МТел” (пост, който заема от 2005 до 2012 г.), тя става протектор на офшорната фондация Eastern Bussines International.

Тази фондация пък води началото си от 2000 г., когато на Британските Вирджински острови по искане на частната банка HSBC в Монако е създадена Wallsted Ltd. Двама акционери, идентифицирани само като „приносител”, си делят наполовина акциите.

Докато Петров е министър, в пресата излизат предположения, че е запазил минимално участие в „Кейбъл България” чрез офшорка. През март 2002 г. министърът е притиснат от парламентарната трибуна да каже има ли участие в „Кейбъл”, или не.

„Отказвам да дискутирам една частна компания и нейните частни интереси. Нека имаме уважение и към акционерите в тая компания”, заявява министърът.

От „Панамските документи“ сега става ясно, че през декември 2002 г. бордът на директорите на Wallsted е взел решение да продаде акциите на фирмата в „Кейбъл”. А няколко месеца по-късно Петров напуска министерския пост.

Офшорната фирма променя името си на Eastern Business International на 1 януари 2007 г. Като неин номинален собственик е вписана Brotherhood Fondation (фондация „Братство”) с адрес сградата на „Мосак Фонсека” на 54-а улица в Панама. Сертификатът за регистрацията на новата фирма на Британските Вирджински острови е издаден през август 2008 г.

Първи бенефициент на Eastern Business International е Пламен Петров. Той е назначен и за протектор на компанията. Майка му се включва през август 2011 г.

Според документите тя трябва да замести Петров като протектор на фондацията, обявила, че ще развива инвестиционна дейност от Монако.

Това не е първият път, в който името на бившия транспортен министър се свързва с Монако. През 2003 г. нашумя снимка от яхта, на която двама министри от кабинета „Сакскобургготски” играят карти с убития 3 г. по-късно контрабандист Иван Тодоров-Доктора.

Единият от министрите е Пламен Петров.

Малко след скандала другият министър – Милен Велчев, и главният секретар на МВР Бойко Борисов подават оставки, но те не са приети. По-късно Петров напуска министерския пост, но това няма връзка с яхтения скандал.

Петров е сред предприемачите, които през януари 2015 г. доброволно разкриха участието си в офшорни компании. Тогава той обяви, че е собственик на „Кеш Кредит Лимитед”, регистрирана на Кайманите.

Тази офшорна компания е собственик на „Кеш Кредит България” – една от най-големите и модерни фирми за бързи заеми, в която Петров е председател на надзорния съвет от декември 2014 г.

А самата „Кеш Кредит Лимитед” е собственост на „Каракал Холдинг” – със същия адрес на Каймановите острови и същите собственици – Георги Крумов и Пламен Петров. Отново двамата бизнесмени са акционери в крайната фирма от веригата – „Сий Дайрект Инвестмънтс естаблишмънт”, която е регистрирана в Лихтенщайн.

Когато журналисти се свързват с ексминистъра, той е в Обединените Арабски емирства. Там е в качеството си на член на борда на директорите на „Кеш кредит”. След часове той лети за Манила, а оттам – за Лондон и София.

Днес гражданин на света и свободен бизнесмен, той намира за естествено и дори задължително да прави бизнес с международни инвестиционни фондове чрез офшорни фирми.

„Така целият свят е еднакво достъпен”, казва Петров.

В голямо интервю Пламен Петров пояснява, че той е дал идеята за офшорката на майка си:

„Намирам за нормално един син да се погрижи за майка си. Тя заслужава това. Отгледала ме е сама.”

Петров разказва за начинанията си в бизнеса, в кабелната индустрия и изтъква свои заслуги като министър, макар и да съжалява, че е влязъл в политиката.

Той признава, че в момента участва в много офшорни фирми. Не се притеснява обаче от евентуални проверки на НАП:

„Декларирал съм всеки свой доход, в това число от офшорни компании, и съм си платил данъците.”