Бившият ръководител на израелската NSO Group Шалев Хулио призова правителствата да разработват и управляват собствени системи с изкуствен интелект, вместо да разчитат изцяло на американски технологични компании. Според публикация на Financial Times той смята, че изкуственият интелект вече е част от критичната национална инфраструктура и държавите не бива да рискуват да загубят достъп до системи, от които зависи сигурността им.

Предупреждението идва на фона на засилващите се усилия на държавите да постигнат по-голяма технологична независимост. Хулио настоява правителствата да запазят контрол върху собствените си модели, данни и инфраструктура, особено в областта на киберсигурността, разузнаването и обработката на чувствителна информация.

Призивът обаче съвпада и с бизнес интересите на самия Хулио. След напускането на NSO Group той основава компанията Dream, която предлага именно такива технологични решения на държавни институции.

Dream привлича стотици милиони долари инвестиции

Dream е основана от Шалев Хулио, бившия австрийски канцлер Себастиан Курц и специалиста по киберсигурност Гил Долев. Първоначално компанията се фокусира върху инструменти за защита на държавни системи и критична инфраструктура, а впоследствие разширява дейността си към т.нар. суверенен изкуствен интелект.

През юни 2026 г. Dream обявява инвестиционен рунд на стойност 260 млн. долара. Така общото финансиране на компанията достига приблизително 412 млн. долара, а оценката ѝ се покачва до 3 млрд. долара.

Компанията има клиенти и контакти в повече от дузина държави. Сред потенциалните приложения на нейните технологии са защитата на енергийни съоръжения, водоснабдителни системи и други обекти от стратегическо значение.

Dream развива няколко основни продукта:

Sphere – система за AI киберзащита на правителства и критична инфраструктура.
Hero – инструмент за автоматично откриване и отстраняване на софтуерни уязвимости.
Atlas – платформа, която позволява на държавите да използват персонализирани AI модели върху собствена инфраструктура.
Целта е правителствата да могат да обработват чувствителна информация, без да зависят изцяло от външни облачни услуги. Според компанията това осигурява по-голям контрол върху данните и начина, по който се използват системите с изкуствен интелект.

Защо държавите се опасяват от зависимостта от американски AI?

Изкуственият интелект все по-често се използва за анализ на информация, откриване на кибератаки, управление на инфраструктура и подпомагане на държавни решения. Когато тези дейности зависят от чуждестранен доставчик, съществува риск достъпът до услугите да бъде ограничен заради санкции, политически решения или промени в условията за използване.

Това е същността на концепцията за технологичен суверенитет – държавите да могат да управляват критичните си цифрови системи и да запазват достъпа до тях дори при международни конфликти или дипломатическо напрежение.

Подобни опасения се обсъждат и в Европа. Европейският съюз търси начини да намали зависимостта си от външни доставчици на облачни услуги, полупроводници и технологии за изкуствен интелект.

Изграждането на собствени модели обаче изисква значителни инвестиции, квалифицирани специалисти, изчислителни ресурси и надеждни механизми за защита. Освен това националният контрол сам по себе си не гарантира, че дадена система ще бъде по-сигурна или по-ефективна от международните алтернативи.

Миналото на Хулио и скандалът с Pegasus

Призивите на Хулио за по-голяма цифрова независимост се посрещат със скептицизъм заради миналото му начело на NSO Group – израелската компания, разработила шпионския софтуер Pegasus.

Pegasus придоби световна известност след разследвания, според които технологията е била използвана за проникване в телефони на журналисти, правозащитници и политически фигури. Случаят предизвика сериозни опасения за неприкосновеността на личния живот и възможността държавни органи да злоупотребяват с инструментите за наблюдение.

През ноември 2021 г. САЩ включиха NSO Group в списъка на компаниите с ограничения заради опасения, че нейните продукти са били използвани от чуждестранни правителства за злонамерено насочване срещу журналисти, активисти и други лица.

През същата година Meta и WhatsApp заведоха дело срещу компанията заради предполагаемото използване на услугата им за разпространение на шпионски софтуер. През 2023 г. Върховният съд на САЩ отказа да разгледа жалбата на NSO Group, което позволи съдебният процес да продължи.

Компанията е защитавала продуктите си с аргумента, че са предназначени за борба с тероризма и тежките престъпления. Критиците обаче продължават да поставят въпроса за контрола върху подобни технологии и риска от злоупотреби.

Може ли Dream да спечели доверието на правителствата?

Хулио смята, че опитът му в работата с държавни институции му дава предимство в новия бизнес. Миналото на NSO Group обаче повдига въпроси за доверието към доставчик, свързан с една от най-противоречивите компании в индустрията за шпионски софтуер.

От една страна, експертният опит в киберсигурността може да помогне за създаването на по-ефективни системи за защита. От друга, надеждността на подобни решения зависи и от прозрачността, независимия контрол и гаранциите срещу злоупотреби.

Dream се възползва от нарастващото търсене на технологии за изкуствен интелект, които държавите могат да управляват самостоятелно. Така технологичният суверенитет се превръща не само в политически приоритет, но и в перспективен бизнес сектор.

Предупреждението на Хулио за зависимостта от американските AI системи поставя въпрос, който придобива все по-голямо значение за националната сигурност. Същевременно фактът, че той предлага собствено решение на този проблем, налага думите му да бъдат разглеждани както в контекста на държавните интереси, така и през призмата на неговия бизнес.

Въпросът вече не е само кой създава най-мощния изкуствен интелект, а кой контролира технологията, данните и достъпа до системите, от които зависят държавите.