Годината след атаката на 7 октомври подчерта колко тясно е свързана президентската политика на САЩ с динамиката на събитията в Близкия изток. Политическите решения и конфликти в региона оказват значително влияние върху шансовете на американските кандидати, особено в предстоящите избори, които вероятно ще бъдат решени с малки разлики в ключови щати.

Външната политика рядко е основен фактор на президентските избори в САЩ, но тази година ситуацията може да е различна. Конфликтите в Газа, Западния бряг и Ливан, както и възможната война с Иран, могат да повлияят на перспективите на Камала Харис. Подобно на това, резултатите от изборите на 5 ноември биха могли да променят значително ситуацията в Близкия изток.

Непоколебимата подкрепа на Джо Байдън за Израел, дори в контекста на значителни цивилни жертви в Газа, е предизвикала негативна реакция сред прогресивните демократи. Харис не е взела съществени мерки за дистанциране от политиката на Байдън, което я поставя в особено уязвима позиция в Мичиган, където живее значителна арабско-американска общност. Загубата на този щат би усложнила пътя на Харис към президентството.

Равенство: Камала Харис и Доналд Тръмп са наравно в седем ключови щата.

Разширяването на конфликта и евентуалното избухване на война между Израел и Иран биха могли да поставят допълнителен натиск върху президентската кампания, обвързвайки съмнения относно външнополитическата компетентност на екипа Байдън-Харис с риска от покачване на цените на петрола в критичен момент. Тези фактори биха могли да създадат сериозни предизвикателства за кандидатурата на Харис.

Даниел Леви, ръководител на политическия институт на Проекта за САЩ/Близкия изток, коментира, че ситуацията в Близкия изток създава нови предизвикателства за американската политика, като американските граждани се евакуират от Бейрут. А това играе в ръцете на опонентите на Харис и Байдън.

Паралелно с това, политиката на САЩ оказва дълбоко влияние върху събитията в Близкия изток. Доказателство за това е демонстративната подкрепа на американските лидери за Израел, която остава основополагаеща за републиканците и демократите, независимо от политиките на самия Израел. Дана Алин, старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания, отбелязва, че подкрепата за Израел е станала недосегаема в американската политика.

Нетаняху, израелският премиер, е наложил американското табу да се използват лостовете на влияние срещу Израел. Той успешно е мобилизирал про-израелските настроения в САЩ, отхвърляйки усилията на различни американски президенти за преговори и мирни инициативи.

Няма ясна представа дали Камала Харис би следвала различен курс в Близкия изток в сравнение с Байдън. Възможно е, ако спечели, тя да е по-свободна да експериментира с нова политика. Същевременно обаче рискува да игнорира недоволството на демократите по тези въпроси.

Саудитска Арабия също е наясно с политическите промени в САЩ и може да изчака завръщането на Тръмп, преди да предприеме действия относно нормализацията с Израел. В случай на победа на Тръмп, Нетаняху вероятно ще се сблъска с по-малко натиск от Вашингтон за ограничаване на своите действия в региона.

Общата картина показва, че както Близкият изток, така и изборите в САЩ са взаимосвързани, като всяка промяна в политиката на едната страна може да предизвика значителни последици за другата. Възможността за ескалация на конфликтите в региона и промените в американската политика подчертават важността на внимателното наблюдение на тези динамики.

Източник: theguardian.com

Превод и редакция: Mediamall