Д-р Николай Брънзалов предупреди за риск от фалити на болници и растящо доплащане от пациентите
Близо 77% от клиничните пътеки в България са остойностени под реалната си справедлива цена, а болничната помощ функционира при условия на сериозно недофинансиране. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов в ефира на „Нова нюз“, позовавайки се на икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика.
По думите му анализът за първи път представя в конкретни цифри проблеми, за които БЛС предупреждава от години.
„Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват“, подчерта Брънзалов.
Според данните спрямо 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“ – при растящи разходи и цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности. В тази ситуация, по думите му, е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравната система, а много болници оцеляват на ръба.
Икономическият анализ сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в десет медицински специалности с тяхната справедлива стойност. Разликите са „стряскащи“, посочи председателят на БЛС. Като пример той даде клиничните пътеки по нервни болести, където средната цена на лечение е около 616 евро, докато икономически обоснованата стойност достига 2443 евро. При други специалности реалната цена е около 2416 евро, а справедливата – над 6200 евро.
„Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение“, заяви Брънзалов.
Той предупреди, че при липса на адекватни мерки делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да расте. „Тези средства не се покриват нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите“, обясни той.
Председателят на БЛС напомни, че България е на последно място в ЕС по дял от БВП, отделян за здравеопазване. За сравнение той посочи Австрия, където публичните средства за здраве са в пъти повече при сходна територия и население.
„Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането“, подчерта той и добави, че във Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е двойно по-висок от този у нас.
Брънзалов отбеляза още, че над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги, което допълнително натоварва системата.
Като възможен допълнителен източник на средства той предложи част от акцизите върху тютюневите изделия да се насочват към здравеопазването – практика, прилагана в редица европейски държави.
Според него рискът от фалити на лечебни заведения е реален, като най-уязвими са болниците в региони с малка и застаряваща популация. „Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа“, категоричен бе председателят на БЛС.
Още новини четете в категория
Позиция
26.4 С
29.2 С
28.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Снимка: bTV 
