Денят е посветен на романа „Одисей“ на ирландския писател Джеймс Джойс (1882–1941), оставил трайна следа в световната литература. Джеймс Джойс е сочен от критиците, за един от тримата върхови писатели на 20 век, заедно с Марсел Пруст и Франц Кафка. Неговият роман „Одисей“ е обявен за роман на ХХ век. Произведението е публикувано през 1922 г. в Париж.

Празникът носи името на централната фигура в книгата – Леополд Блум, 38-годишен рекламен агент.

Събитията в романа се развиват в столицата на Ирландия, Дъблин, в рамките на един-единствен ден – 16 юни 1904 г. Книгата детайлно проследява мислите и преживяванията на тримата главни герои – Леополд Блум, неговата съпруга, певицата Моли Блум, и младия поет Стивън Дедалус. Романът е вдъхновен от Омировата епическа поема „Одисея“, която разказва за десетгодишното завръщане на Одисей, цар на Итака, в родината му след края на Троянската война. Джойс изгражда своите герои като съвременни еквиваленти на героите от античния епос.

За първи път Блумсдей се отбелязва през 1954 г. в Дъблин по повод 50-годишнината от деня, в който се развива цялото действие в романа. Инициатива е на издателя Джон Райън, писателя Брайън О'Нолан и поетите Патрик Кавана и Антъни Кронин, които решават да тръгнат по стъпките на главните герои. Днес в ирландската столица се провеждат организирани пешеходни обиколки, които обхващат ключови места от романа. Сред тях са кулата Мартело при Сандикоув, на брега на Дъблинския залив, където Стивън живее с Бък Мълиган, студент по медицина, и неговия приятел Хейнс; Националната библиотека на Ирландия, в която Стивън изнася лекция за Шекспир; аптеката „Суини“, откъдето Леополд Блум си купува сапун с лимонов аромат.

С течение на времето Блумсдей се превръща в международен литературен празник. Традиционно на този ден почитателите на Джойс организират четения на откъси от „Одисей“, представят театрални постановки и носят дрехи в едуардиански стил. През 2005 г., година след публикуване на първия превод на романа на български език от Иглика Василева, Блумсдей за първи път се чества и в България.

„Някой изобщо нещо разбира ли?”

Твърди се, че това са били последните думи на Джеймс Джойс, преди да почине през 1941 г.

Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги, е роден на 2 февруари 1882 г.

Джойс е автор и на други романи като „Дъблинчани”, „Портрет на художника като млад”, „Бдението над Финеган” и други, но най-известната му и влиятелна книга остава "Одисей".

За мнозина "Одисей" е трудно четима книга. Характерен за Джойс е сложния словоред, деликатността на думите и играта със словото. Много хора определят "Одисей" като прекалено разточителна словесно, прекалено многопластова смислово, за да се разбере. Известна е знаменита реплика на съпругата на Джойс Нора Барнакъл: „Защо не пишеш книги, които хората могат да четат”.

Въпреки това, книгата на Джойс се определя за една от най-значимите в световната литература. Самюел Бекет, авторът на пиесата „В очакване на Годо” и в един период от живота си - личен секретар на Джойс, казва за "Одисей: „Тук формата е съдържание и съдържанието е форма. Текстът на Джойс не е за нещо, той е самото нещо”.

Ето и някои от знаменитите цитати на Джойс:

„Един гений не прави грешки. Неговите грешки са съзнателни и са портали към нови открития.“

„Да пишеш на английски е най-изобретателния метод за изтезания за греховете, извършени в предишните животи. Англоговорящите читатели го доказват.“

„Поставил съм толкова енигми и пъзели, че ще отнеме на професорите векове, за да разберат какво съм имал предвид. Това е единствения начин човек да подпечата безсмъртието си.“

„Действията на хората са най-добрите интерпретации на техните мисли.“

„Държавите си имат его, също както индивидуалностите.“