От началото на годината Българската народна банка публикува нов формат на своя баланс, отразяващ присъединяването на България към еврозоната и пълноценното ѝ участие в Евросистемата. Това каза за БТА управителят на БНБ Димитър Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Промяната следва методологията на Европейската централна банка и осигурява по-голяма прозрачност, съпоставимост и яснота за активите, пасивите и ликвидната среда в страната, посочва още Радев. Новата рамка на отчетност заменя публикациите на управленията „Емисионно“ и „Банково“, които бяха представяни на страницата на институцията преди влизането на страната ни в еврозоната.

България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система, допълни управителят на БНБ. Увеличеният размер на баланса е израз на разширената роля на БНБ като активен участник в общата парична политика на еврозоната. Новият баланс служи като важен ориентир за финансовите пазари и обществото и е институционален знак за по-дълбоката интеграция на България в единния паричен съюз, отбелязва Радев.

Г-н Радев, от началото на годината БНБ публикува нов баланс. Какво стои зад тази промяна?

Новият баланс ще се публикува на седмична, месечна и годишна база. Към момента са публикувани седмичните балансови данни, а месечните и годишните публикации предстои да бъдат въведени в съответствие с практиката на Евросистемата. Това е естествена и логически последователна стъпка след присъединяването на България към еврозоната.

Балансът е структуриран изцяло по методологията на Европейската централна банка и е напълно съпоставим с балансите на останалите национални централни банки в еврозоната.

Как БНБ подпомага разбирането на този нов формат?

Чрез публикуването на подробна методологична информация към баланса като установена практика по аналогия с подхода на Европейската централна банка. Тя разяснява съдържанието на основните балансови позиции, логиката на тяхното представяне и връзката им с операциите на Евросистемата. Целта е да се осигури ясна, съпоставима и разбираема информация за широк кръг ползватели.

Каква информация дава този баланс?

Балансът предоставя систематизирана и икономически съдържателна картина на активите и пасивите на централната банка. Чрез него може в обобщен вид да се проследи и касовата позиция на държавата, тоест наличните ѝ парични средства, доколкото балансът отразява размера на фискалния резерв.

В същото време той дава ясна представа за ликвидната позиция на банковия сектор чрез задължителните и свръхрезервите на търговските банки и тяхното взаимодействие с операциите на централната банка.

Как този баланс се свързва с провеждането на паричната политика в еврозоната?

Балансът отразява начина, по който решенията по паричната политика на Евросистемата се пренасят към националната финансова система. Динамиката на основните балансови позиции показва ефекта от операциите по предоставяне и абсорбиране на ликвидност, участието на БНБ в общите инструменти на паричната политика и разчетите между националните централни банки в рамките на Евросистемата.

В този смисъл балансът представлява неразделна част от механизма на трансмисия на паричната политика.

Каква е ролята на баланса като информационен ориентир?

Балансът изпълнява и важна информационна функция за финансовите пазари и за по-широката общественост. Той предоставя цялостен и прозрачен ориентир за оценка на паричните условия, ликвидната среда и институционалната позиция на БНБ в рамките на еврозоната като цяло.

Това подпомага формирането на пазарни очаквания и допринася за по-висока степен на предвидимост и доверие в провежданата парична политика.

Размерът на баланса е значително по-голям в сравнение с периода на валутния борд. На какво се дължи това?

Това отразява съществено увеличената институционална роля на БНБ след присъединяването към еврозоната. Балансът вече включва елементи, които не съществуваха при валутния борд - участие в общата парична политика, в евробанкнотната емисия и в разчетите между централните банки от Евросистемата. Тези позиции са характерни за всички национални централни банки в еврозоната и имат структурен, а не временен характер.

Как следва да се тълкува по-големият размер на баланса?

По-големият размер на баланса е логичен резултат от членството в еврозоната и от участието на България в една значително по-голяма парична система. Той отразява по-широкия обхват на дейност на централната банка и новите функции, които тя изпълнява в рамките на Евросистемата.

Как се променя ролята на БНБ в този нов контекст?

Ролята на БНБ се развива по естествен и предвидим начин - от институция, чиято основна функция беше поддържането на конкретен валутен режим, към активен участник в колективната парична политика на еврозоната.

БНБ управлява своя баланс, участва във вземането на решения в рамките на Евросистемата и отговаря за прилагането на паричната политика и за поддържането на финансовата стабилност в България.

Как този баланс се вписва в по-широката картина на въвеждането на еврото в България?

Новият баланс е институционалното отражение на добре подготвен и последователно реализиран процес на присъединяване към еврозоната. България влезе в паричния съюз със стабилна финансова позиция, увеличени златни резерви - включително след покупката на допълнителни количества злато през 2025 г. - и с позиция на нетен кредитор в рамките на Евросистемата, отразяваща счетоводните и разчетните ѝ отношения в общата парична система.

Какво е основното послание към обществото?

Че новият баланс показва пълноценното функциониране на България като част от еврозоната. Той е израз на по-дълбока интеграция, по-широка институционална роля и по-високо равнище на отговорност. Българската народна банка продължава да изпълнява своите функции със същата стабилност и експертиза - вече в рамките на една по-голяма и утвърдена парична система.