Ето какво гласи текстът, изпратен до MEDIAMALL, който публикуваме без редакторска намеса:

 От известно време, на фона на национални и световни политически, икономически, здравни и военни кризи представители на правителството на тъй наречената Сглобка, в близко бъдеще Ротативка, както и на Народното събрание, предимно от фамозната квота на Продължаваме промяната, ни атакуват, къде по-дискретно, къде директно и безпардонно, с подхвърляния за крайната необходимост от приемане на законодателство, имащо за цел да бори "дезинформацията" и "фалшивите новини".

 Преди няколко месеца премиерът Денков проведе среща с неправителствени организации, които да съдействат на страната ни в доблестната цел да преследва разпространителите на дезинформация, а вчера депутатът от Продължаваме промяната Искрен Митев отново натърти колко е належащо да се приеме подобно законодателство, понеже, видите ли, в българското медийно пространство се разпространявали неистини и инсинуации с цел външна намеса.

На пръв поглед невинни инициативи и призиви за действие. Обаче за всеки нормален човек, особено за тези, живели през комунизма, моментално става ясно, че тук има нещо гнило. Под претекста за борба с фалшивите новини на практика се налага цензура. Цензура, която редица вътрешни и международни правни норми изрично забраняват. Например, чл. 39, точка 1-ва от Конституцията на Република България гласи: "Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.", а чл. 40, точка 1-ва добавя: "Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура." В тази връзка бих желал да попитам г-н (или другар, ако предпочита) Митев, предлага ли той всъщност да бъдат отменени императивните разпоредби на българската конституция, дефиниращи ясно и недвусмислено свободата на словото и свободата на печата - двете най-фундаментални свободи? Без свобода на словото човекът не е истински човек, а се превръща в придатък на животинското. Още си спомням първите моменти след 89-та година, може всичко друго да беше лошо, но си мислех, че дори само и единствено новопридобитото ни право да говорим свободно е много по-ценно от всичките потенциални блага, които някой може да ни предостави.

В международен план, България е ангажирана с Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, чийто чл. 19 гласи: "Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници." Отново недвусмислен акцент върху неотменното право на всеки индивид да се изразява свободно в рамките на обществото. Та предлага ли г-н (другарят) Митев България да денонсира тази фундаментална декларация на ООН също така? Нека да се изяснят нещата.

Нека обяснят на широката общественост г-н Денков и г-н Митев какво значи "дезинформация", и по-важното, КОЙ определя кои факти представляват дезинформация и кои не. Защото всеки отделен индивид има дефиниция за своите факти, как ще наложим на някого да приеме дефиницията на другиго безкритично? Фактите са предмет на доказване, понякога за достигане до истината са необходими дълги скрупульозни разследвания, изискващи включително техническа експертиза, и това може да отнеме години. Та как ще определим кое е вярно и кое не в подобни случаи? Та ние и сега имаме законодателство, по силата на което могат да бъдат осъдени и заплатят щети лица, злоупотребили с информацията, наклеветили някого и незаслужено опетнили престижа му. То действа, и свидетелство за това са множеството присъди в последно време на тази тема. Какво повече е нужно на г-н Митев и г-н Денков в този аспект?

И още по-важният въпрос: кой ще е арбитърът за това кое е дезинформация и кое не? Откъде ще намерим "независими" органи? Няма такива, е простият отговор, всеки един човек, пък бил той и най-големият експерт, има политически възгледи, а надзорните органи са съставени от отделни лица. Точно затова българското и международно законодателство гарантират свободата на словото, а съдилищата са създадени с изричната цел да установяват фактите при възникване на спор.

Откъде идва тази жар на г-дата (другари) от Продължаваме промяната? Естествено, както всичко при ПП е копирано отвън - от ООН, САЩ или ЕС, техните наставници и партньори.

Само накратко да обясним явленията. Доскоро се говореше за фалшиви новини и "факт-чекъри", проверкаджии на факти. Нароиха се множество сайтове с тази цел - да проверяват определени факти и ги етикетират като лъжа или истина. Ще ги намерите във Фейсбук, Гугъл, дори в България, например сайта factcheck.bg. Някои български медии също услужливо са си наели факт-чекъри - хем плащат, хем ги лъжат.

Ако се разходите в интернет, лесно ще установите, че повечето факт-чекъри са спонсорирани пряко от Фейсбук, Сорос, китайското правителство или други левичарски организации. Етикетираха се предимно консервативни медии и новини, публикувани от тях или изричани от десни политици. Така например Тръмп беше свален от редица платформи заради твърденията му (верни), че изборите за президент през 2020 г. са били фалшифицирани. Фейсбук, Гугъл, Ютюб сваляха постове, видеа, какво ли не, съдържащи дори и намек, че Джо Байдън е откраднал изборите. Тази информация просто изчезна за голям брой потребители. Въпреки десетките одити, съдебно-технически експертизи в редица американски щати, доказващи недвусмислено, отвъд най-малкото съмнение, че милиони гласове са прехвърляни за Байдън.

Премахнаха и твърденията на Тръмп, че ковид е лабораторно създаден. Впоследствие се оказа, че е точно така и самата Световна здравна организация косвено го потвърди. Така че етикетираме и премахваме новини, които са верни. Кой ще е съдникът?

С течение на времето големите консервативни сайтове също прихванаха прийома и започнаха те от своя страна да етикетират определени новини, идващи от мейнстрийм медиите, като фалшиви и неотговарящи на действителността. Създаде се пълен хаос, така че Дълбоката държава трябваше да отвърне на удара. И какво имаме? Вместо фалшиви новини се появи понятието дезинформация и вместо факт-чекъри сега се предлага създаването на законови норми, международно валидни за транснационалните платформи, които да регулират борбата с дезинформацията и премахването на съдържание.

На 25 август 2023 г. в ЕС влизат в сила части от новия Закон за цифровите услуги (DSA), които задължават големите онлайн платформи да премахват съдържание, определяно като "дезинформация" или "реч на омразата", а комисарят по промишлеността Тиери Бретон заявява, че ЕС ще прилага стриктно закона, като санкционира платформите при неизпълнение. Правилата касаят 19 най-големи транснационални технологични компании като Гугъл, Фейсбук, Ютюб, Амазон, Бинг и Екс. Предвидено е те да финансират постоянна работна група на Европейската комисия по въпросите на дезинформацията, състояща се от около 230 служители, които ще решават кое съдържание да бъде одобрено и кое не, а самите платформи да премахват съдържанието, нарушаващо правилата. Разбира се, мантрата, упорито набивана от най-високо ниво в ЕС е, че такъв подход е в интерес на свободното слово и защитата на потребителите.

От друга страна на глобално равнище Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) през ноември 2023 г. публикува Програма с конкретни мерки за налагане на глобални политики с прякото съдействие на правителства и компании, с цел спиране разпространението на различни форми на слово, като същевременно се насърчават цели като "културно многообразие" и "равенство между половете".

ЮНЕСКО се стреми да създаде "интернет на доверието" чрез елиминирането на това, което тя нарича "фалшива информация", "дезинформация", "реч на омразата" и "конспиративни теории". Препоръчва се да бъдат премахнати или ограничени теми, засягащи опасения относно легитимност на избори, мерки за обществено здраве и пропаганда, която би могла да представлява "подбуждане към дискриминация". Тук е редно да се вметне, че в ръководния състав на ЮНЕСКО фигурират множество членове на Китайската комунистическа партия, като например заместник-генералния директор Шин Цю. Новите регулации, представени като план за защита на свободата на изразяване, призовават за международна цензура от "независими" регулатори, "извън обсега на политически и икономически интереси". Докладът на ЮНЕСКО гласи, че след като бъде установено съдържание, което трябва да бъде ограничено, социалните медийни платформи е нужно да предприемат мерки, вариращи от използване на потискащ алгоритъм (shadow banning) и предупреждение към потребителите на съдържанието до демонетизиране и дори премахване.

Тоест, Дълбоката държава е на ход и упорито иска да отнеме свободите ни. И няма да се спрат пред нищо. От февруари 2024 г. посочените 19 транснационални технологични компании ще премахват всяко дисидентско съдържание, което не им харесва. И ще санкционират създателите му, ей така за назидание и за да ограничат финансовите им възможности. Така че да не се учудите, ако скоро не намирате достоверните си източници на информация в интернет, поне тези, до които са се докоснали цензорите - премахнати са умишлено, за да получавате изопачена информация. Точно затова пепейците и дебейци, начело с Денков и Митев, са толкова нагли в попълзновенията си, имат гърба на международните социалистически организации. Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

И накрая, един призив към все още здравомислещите хора - не позволявайте да ви манипулират и ограничават свободите ви. Защото скоро ще е късно. А народните ни избраници, ако имат поне малко съвест, в никакъв случай не се поддавайте на призивите на социалистическите ни управници за бързо приемане на законодателство, регулиращо дезинформацията и на практика ограничаващо свободата ни да изкажем свободно мнението си.

Автор: Людмил Цветков

Още новини четете в категория Новини