Сред политиците по върха на управлението има съгласие Борислав Сарафов да не е бъдещият главен прокурор на България.
Въпреки че до момента такава позиция не е заявена от важните партийни лидери, съгласие по темата е постигнато – т.е., пада главата на Борислав Сарафов и се търси нов главен прокурор, макар изборът да е насрочен буквално след дни – 16 януари.

Новината от днес е, че Правната комисия в парламента се събира на първо заседание, а в дневният му ред е предвидено да бъдат разгледани на първо четене спирането на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, пише сайта narod.bg

Комисията ще разгледа три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, внесени от „Продължаваме промяната-Демократична България“, ГЕРБ и ИТН. 

Проектът на ПП-ДБ предвижда всички членове на ВСС, а не само тези от прокурорската колегия, да могат да предлагат главен прокурор. Според идеите, ако президентът върне предложената кандидатура, съдебните кадровици ще могат да потвърдят избора си с мнозинство на членовете, избирани от магистратската квота.

Поправките предвиждат прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор и председател на ВАС. За втората все още няма кандидати. За първата кандидат е единствено Борислав Сарафов.

Формацията предлага още критерии за избор на временни ръководител на ВКС и на ВАС и на и.ф. главен прокурор. Те предвиждат, че временно заемащите позициите не могат да са кандидати за поста. Освен това един и.ф. председател не може да е такъв за повече от 6 месеца. В момента Сарафов е и.ф., но е и кандидат за главен прокурор.

Законопроектът на „Възраждане“ предвижда, че пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат не може да провежда процедура и да гласува предложения за главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС). В момента ВСС е с изтекъл мандат.

Поправките им целят да се уреди въпросът с правомощията на органите на ВСС в случаите, в които те продължават да работят извън своя мандат.

От „Възраждане“ казват, че идеите им са в посока повече публичност в дейността на органите на съдебната власт, в това число ВСС, Инспекторатът към него, публичност на имотното състояние на магистратите и лицата, с които те се намират във фактическо съжителство на съпружески начала.

Проектът на ИТН предвижда ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на правомощията му като самостоятелен конституционен орган. Партията предлага в закона да бъде записано колко са заместниците на главния прокурор и какви са техните правомощия. Предлага се те да са двама и на тях да може да им се делегират само някои от правомощията. Запазва и това, че директорът на Националната следствена служба (НСлС) има статут на заместник на главния прокурор.

Вносителите предлагат и отпадането на правомощието на главният прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове. По този начин се ограничава възможността за намесата им по конкретни прокурорски преписки.

Друго предложение е създаване на общи събрания във всяко от нивата в структурата на прокуратурата.

ИТН иска еднакви правила за командироване за всички магистрати във всички структури на съдебната власт. Предлага се изцяло да отпадне възможността за командироване на незаета длъжност, а командироването да е допустимо само в случаите, когато магистрат от съответната структура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от магистрат от същата структура на съдебната власт.

Като продължение на идеята, заложена в законопроекта, за ограничаване на правомощията на главния прокурор, се предлага той да може да командирова прокурори, само ако е невъзможно съответният административен ръководител да изпълни това си правомощие.