- Доктор Василева, как се избира професия, която носи всекидневна отговорност за живота на родилките?

- Това е една от най-благородните професии, тъй като даваш живот, а в същото време се бориш за два живота - този на родилката и този на бебето. Непрекъснатото напрежение и психическо натоварване, под което си - няма сравнение с друго.

Изборът на професия лично при мен идва още от ученическите години. Аз съм мечтала да бъда работеща и отдаваща се в медицината, а това е професия, в която има много самостоятелна дейност, както е отговорна и ценностна.

- Вие сте били дълги години част от екипа на САГБАЛ “Шейново”. Каква история стои зад втората най-стара акушеро-гинекологична болница в страната?

- АГ “Шейново” е една малка, стара акушеро-гинекологична болница, която винаги е била на върха в акушерството и като специалисти, и като раждаемост, и като обстановка. Винаги всички са работили в екипност и са били един зад друг.

Първите лапароскописти са излезнали от тази болница като специалисти, също така оттам тръгват и първите стъпки на инвитрото. Мога само да се гордея, че съм работила в такава болница с отлични специалисти.

- Какви са основните проблеми пред медицинските работници в България днес?

- През последните години не е това, което беше. Кадрите много намаляха най-вече от страна на акушерки, но има дефицит и на лекари. И причината не е, защото не изпитват удовлетворение от тази работа, а защото е ниско заплащането в тази сфера.

Не може един лекар или една акушерка, които отговарят за два човешки живота да имат само 12 часова почивка след последователно изкарване на 12 часово дневно и нощно дежурство.

Това изтощава, започват да се допускат грешки, които не са от некадърност, а от физическата преумора на персонала. Тези грешки се пораждат от липсата на такъв.

За два месеца съм имала плюс 152 изработени часа, като допустимите часове за работа в месеца са 164 часа. Тоест за един месец съм имала със 76 часа повече от допустимото, което не е нормално за труда и отговорността, която носиш.

Случвало ми се е да водя раждане в асансьор, защото докато се качим до залата родилката започва да ражда. След като си карал такива дежурства без почивка в подобни на тази ситуация няма как да имаш адекватна реакция.

Липсата на персонал е обвързана с материалното състояние и това е нормално. За чест и слава никой не работи, защото всеки изхранва семейство.

В момента заплатите на една акушерка с трудов стаж между 30-35 години са към 1500 лева. Това е подигравка за тази професия, която се води за най-престижната в цял свят.

А след отдадеността в тази професия за 40 години и 6 месеца трудов стаж, които съм изработила се пенсионирах и парите, които получавах бяха 480 лева.

- Как ще коментирате факта, че в България раждаемостта с годините намалява все повече и повече, като в момента дори сме изправени пред демографска криза?

- Раждаемостта намалява, защото младите хора след като завършат висшето си образование започват да градят кариера.
Търсят материалните ценности като апартамент, кола, къща, за да отглеждат едно дете.

Докато постигнат материалните блага годините си минават и масово в момента жените започват да раждат след 30 годишна възраст. По правилата на акушерството детеродната възраст за първото раждане на една жена е между 25 и 28 години. След 30 годишна възраст започват проблемите, трудното забременяване, правенето на проби за инвитро и това е една от главните причини раждаемостта да намалява.

Истината е, че България е изправена пред невиждана демографска криза и в случай, че не бъдат взети мерки на държавно ниво, народът действително е изправен пред изчезване.

Интервю на Стефани Василева, MEDIAMALL