България значително закъснява с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Това се казва в доклада за страната ни за 2024 година, който е част от пролетния пакет на Европейския семестър, в който Брюксел прави анализ на социално-икономическото развитие в страните-членки и отправя препоръки към тях. Информацията съобщават от БНТ.

Планът за възстановяване и устойчивост на България е в размер на 5.689 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. Досега България е получила само едно плащане в размер на 1,37 млрд. евро, което представлява 24% от цялата сума. Страната ни все още разполага с 4,3 млрд. евро, но те ще бъдат изплатени след оценката на изпълнението на останалите 299 етапи и цели. Досега България е изпълнила само 22 цели от общо 321. Крайният срок на реализирането на Плана за възстановяване е август 2026 г.

От 15 май насам Еврокомисията работи заедно с българските власти, за да им помогне да изпълнят изискванията за второ плащане. Брюксел очаква от България да подобри функционирането и да повиши капацитета на администрацията, включително на регионално ниво, да повиши качеството на обществените поръчки. Както и да укрепи независимостта и функционирането на регулаторите.Подобряването на бизнес средата също е от съществено значение. Около 53% от инвеститорите у нас не са уверени, че техните инвестициите са защитени от закона и съдебната система.

България е изправена пред няколко предизвикателства, свързани с декарбонизацията на икономиката и производството на енергия. Това се казва в доклада на ЕК.

Според Брюксел, отложената либерализация на пазара на електроенергия – което е една от съществените реформи съгласно Плана за възстановяване и устойчивост – възпрепятства прехода към чиста и достъпна енергия.

Според анализа, топлофикационните системи в България често са в лошо техническо състояние и повечето от тях са предимно на природен газ или въглища. През 2023 г. e имало значително увеличение на внедряването на слънчеви фотоволтаици, но използването на вятърна енергия в страната е в застой през последните десет години. В България липсва и достатъчен капацитет за съхранение за енергията от възобновяеми източници.

България продължава да има лоши показатели по отношение на енергийната бедност. Делът на населението, което не може да отоплява адекватно домовете си, е 22,5% през 2022 г., най-високият процент в рамките на ЕС и доста над средния за ЕС от 9,3%.

Емисиите на парникови газове от транспорта са сериозен проблем за България, особено от автомобилния транспорт. Емисиите на парникови газове са се увеличили с 29% през 2022 г. (в сравнение с нивата от 2005 г.). Използването на леки автомобили продължава да е високо, докато делът на електрическите превозни средства с батерии все още е много нисък. В България все липса и адекватна инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства, което възпрепятства навлизането на електрическата мобилност.

Докладът на ЕК показва влошаване на образованието в България през последната година. Страната е показала по-ниски резултати в последните издания на международни оценявания в сравнение с предходни години. Дяловете на слабите постижения ученици по математика, четене и природни науки са сред най-тревожните в ЕС. 53,5% от 15-годишните нямат минимално ниво на владеене на математика, 52,9% - на четене и 48% - в областта на науките.

Нивата на цифрови умения в България остават много по-ниски от средните за ЕС (35,5% в България срещу срещу 55,5% в ЕС). Много нисък е и процентът на възрастни, които се обучават допълнително или посещават курсове за преквалификация, въпреки че това е сред акцентите в плановете за справедлив преход за въглищните региони.