Тайните дипломатически игри и военните поражения, които промениха Балканите завинаги
На 10 август 1913 г. е сключен Букурещкият мирен договор между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга. С документа се слага край на Втората балканска война.
Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно договора Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на Първата световна война се присъединява към Централните сили, за да потърси реванш от Сърбия.
След подписването на 17 май 1913 г. на Лондонския мирен договор отношенията в победилата коалиция се изострят.
Военни поражения и дипломатически маневри
Договорът слага край на войната, но не премахва военната обстановка на Балканите. Причината е възникналото напрежение между основните играчи в победилата коалиция.
Ако преди година България успява чрез дипломация да създаде действащ и успешен блок срещу Османската империя, то в месеците около подготовката на мирния договор в Лондон София изпада в международна изолация.
Според някои историци, заслепен от военните успехи цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 г. армията да нападне доскорошните съюзници Гърция и Сърбия. Той е нетърпелив да изчака арбитража на руския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни Румъния обявява война и без почти никаква съпротива стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската армия, а Видин пада в обкръжение, защото основните български сили са хвърлени срещу гърците и сърбите.
На 5 юли правителството на Васил Радославов се съгласява да отстъпи Южна Добруджа и иска примирие. Румънският премиер Титу Майореску свиква мирни преговори в Букурещ, където на 13 юли пристигат и делегациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.
Букурещката конференция започва на 17 юли. Въпреки че военните действия продължават, сръбската и гръцката страна настояват мирът да бъде уреден преди огънят да бъде прекратен. Успешният отпор на българите край Кресненския пролом склонява Гърция към примирие на 18 юли. На 21 юли е постигнато споразумение за границата с Румъния, но усилията на българските дипломати да спечелят румънска подкрепа срещу сърби и гърци остават без успех.
Граничните въпроси с Гърция и Сърбия са уредени до 24 юли. Първоначално Сърбия предлага река Струма за граница, но България е принудена да се откаже от Щип, Радовиш и Кочани. Венизелос иска цялото егейско крайбрежие до село Макри, но намалява претенциите си под натиска на другите велики сили.
Русия и Австро-Унгария подкрепят България за Кавала, но Франция и Германия подкрепят Венизелос. В крайна сметка българските делегати отстъпват Кавала, под заплахата румънските войски да окупират София.
Още новини четете в категория
Новини
20.1 С
24.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
