Снимка: БГНЕС Народното събрание прие на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година.
Предложението получи подкрепата на 131 депутати, 58 гласуваха „против“, а един народен представител се въздържа.
Законопроектът беше подкрепен от „Прогресивна България“ и ДПС. Срещу него се обявиха ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Един депутат от ГЕРБ-СДС гласува с „въздържал се“.
Припомняме, че по-рано днес на първо четене мина и проектобюджета на Държавното обществено осигуряване.
На първо четене: Депутатите приеха проектобюджета на ДОО за 2026 г.
Проектобюджетът на НЗОК предвижда приходи и трансфери в размер на 5,256 млрд. евро, като същата сума е заложена и за разходи.
Здравноосигурителните приходи се очаква да достигнат 5,138 млрд. евро. От тях 3,187 млрд. евро ще бъдат постъпления от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро – трансфери за здравно осигуряване, съобщава БТА.
Разходната част е увеличена с 412,3 млн. евро спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%.
Очаква се приходите от здравноосигурителни вноски да бъдат с 249,2 млн. евро повече спрямо предходната година, а трансферите за здравно осигуряване да нараснат със 156,2 млн. евро.
Размерът на здравната вноска остава 8%, при съотношение 60:40 между осигурен и работодател. Изключение са държавните служители, при които съотношението работодател – служител е 80:20.
В бюджета са заложени:
По време на обсъжданията депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов акцентира върху необходимостта да бъде прекратена практиката с т.нар. „фалшиви хоспитализации“.
Той изрази и притеснение, че в предложения бюджет не се виждат достатъчно конкретни стъпки за подобряване на възнагражденията на младите лекари, медицинските сестри и останалите здравни специалисти.
От ДПС депутатът Джевдет Чакъров коментира, че проектът за бюджета на НЗОК за 2026 г. отново следва модела на здравните бюджети от последните години.
По думите му основното увеличение на средствата традиционно е насочено към болничната помощ и лекарствата, което според него се различава от практиките в редица европейски държави, където по-голям акцент се поставя върху профилактиката и извънболничната помощ.
Народният представител от „Прогресивна България“ д-р Георги Петров заяви, че първата задача на управляващите трябва да бъде подготовката и провеждането на реформи в здравното финансиране.
Според него едва след подобни промени средствата могат да бъдат разпределяни по-ефективно и да достигат до реалните потребности на пациентите и здравната система.






