Късно снощи бюджетната комисия на Народното събрание прие на второ четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., внесен от Министерския съвет. 

Комисията не прие предложения, направени от опозицията, по рамката на проектобюджета на НЗОК за 2026 г., сред които за увеличаване на средствата за първична извънболнична медицинска помощ и специализирана извънболнична медицинска помощ, включително прегледи и диспансерно наблюдение, от средствата за болнична медицинска помощ, заложени в проектобюджета.

Редица предложения не бяха разгледани поради недопустимост, като председателят на комисията Константин Проданов обясни, че не се коментира по същество важността и достойнството на предложенията, а техният обхват няма касателство към бюджета на НЗОК и е предмет на специализирано законодателство. Сред тях бяха предложение от Николай Денков („Продължаваме промяната“) и група депутати, според което лечебните заведения актуализират размерите на основните месечни трудови възнаграждения на персонала в срок до един месец от влизането на законопроекта в сила и се прилагат от 1 септември 2026 г.; предложение на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, според което от 1 август 2026 г. общопрактикуващият лекар може да предостави достъп до електронното пациентско досие на съответния гражданин в Националната здравноинформационна система през мобилното приложение „еЗдраве” на мобилно устройство и други.

След прегласуване беше допуснато до разглеждане по същество предложението на Николай Денков („Продължаваме промяната“) и група депутати за промени в Закона за здравното осигуряване, според което лицата в отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст се прехвърлят към категорията лица, осигурявани изцяло за сметка на държавния бюджет, което обаче след дебат беше отхвърлено от комисията. 

Не беше допуснато за разглеждане предложение на Николай Денков („Продължаваме промяната“) и група депутати, според което всяко лечебно заведение (независимо от собствеността му), което се финансира с повече от 50 процента публични средства за лечебна дейност, се задължава да прилага Закона за обществените поръчки за доставка на лекарства и медицински изделия, но беше обяснено, че това се урежда в законодателните предложения, представени днес от „Прогресивна България“, които предстои да бъдат разгледани.

Проектобюджетът на НЗОК предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Заложено е здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5 процента.

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8 процента в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател - служител.

Преди това на заседанието си бюджетната комисия прие на второ четене и проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.