На 10 септември 1948 г. умира цар Фердинанд I, оставяйки след себе си наследство, белязано от политически амбиции, войни и социални промени.
Роден през 1861 г. в австрийската династия Савой-Сардиния, той става княз на България през 1887 г. и по-късно, през 1908 г., обявява пълната независимост на страната, приемайки титлата цар.
По време на неговото управление България преминава през значителни трансформации, участва в две Балкански войни и Първата световна война.
Фердинанд се стреми да утвърди влиянието на страната на Балканите, но някои от неговите решения водят до тежки последствия за държавата и населението.
След поражението на България във войните и особено след 1918 г., царят абдикира в полза на сина си Борис III и се установява в Германия, където прекарва остатъка от живота си.
Според неговия адютант генерал Петър Ганчев, последната му воля е била да бъде погребан в „любимата му България“.
Съществуват и сведения, че е желал погребение в Словакия – родината на третата му съпруга Алжбета Брезакова.
Ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург.
На 27 май 2024 г. се провежда тържествена служба в същата църква в присъствието на принц Андреас, глава на фамилията Сакс-Кобург и Гота, българския посланик в Германия Григор Порожанов и кмета на Кобург Доминик Зауертайг.
Две дни по-късно, на 29 май, тленните останки на цар Фердинанд са транспортирани със самолет на Военновъздушните сили от Нюрнберг до София.
Смъртта му през 1948 г. бележи края на една епоха – периода, в който България преминава от княжество към независима царска държава, изправя се пред войни и се стреми към модернизация.
Историците определят управлението на Фердинанд I като време на амбициозни и понякога противоречиви действия, оставили трайна следа върху българската държавност и национална идентичност.






