Светите Сергий и Вакх са родом от Персия или Месопотамия, като различни исторически източници посочват територии на днешните Иран и Ирак. Според преданието двамата произхождали от знатен род и приели християнството още в младостта си.
Те били изправени пред римските власти по време на преследванията срещу християните. Сергий и Вакх отказали да се отрекат от вярата си и да се поклонят на езически божества. Заради това били подложени на жестоки мъчения и загинали като мъченици.
В народните традиции денят е свързан и с наблюдение на природата. Предците ни използвали времето на 7 октомври, за да гадаят каква ще бъде есента и предстоящата зима.
Според поверията гъстата сутрешна мъгла и обилната роса предвещават студена и снежна зима. Ако лястовиците и чучулигите вече са отлетели, се очакват силни студове. Облачното време пък се свързва с топла и дъждовна есен.
Според народните вярвания на този ден не е добре да се отлагат важни дела, тъй като това може да попречи на успешния им завършек.
Смята се също, че не трябва да се меси тесто, тъй като това било свързвано с финансови затруднения.
Друга традиция гласи, че човек не бива да се оплаква от живота и съдбата си. Според поверието така може да „подари“ късмета и здравето си.
Не се препоръчва и излизането от дома със стари дрехи. На празника е прието човек да има поне един нов елемент от облеклото си, който символизира обновлението и защитата от болести.
На 7 октомври вярващите отправят молитви към светите Сергий и Вакх за здраве, сила и закрила през наближаващия студен сезон.
В миналото този ден бил свързван и с подготовката на дома за зимата. Според народното поверие хората започвали да палят печките и да се подготвят за студеното време.
Съществува и обичай при излизане от дома човек да вземе със себе си нещо ново, дори малък предмет като кърпичка. В народните представи това носело здраве и предпазвало от неприятности.






