Според църковното предание Прокопий произхожда от Йерусалим и получава прилично образование, съответстващо на положението на заможно семейство. В младостта си избира военна служба и си спечелва авторитет като способен и дисциплиниран воин на Римската империя. Животът му първоначално не се различава от обичайния път на римски офицер, но последвалите събития коренно променят съдбата му.
Повратният момент в живота на Прокопий е неговото духовно обръщане. Според преданието той преживява вътрешно откровение, след което приема християнската вяра. Това решение изисква от него да се откаже от предишния си начин на живот, официалните привилегии и сигурността, тъй като християните по това време са преследвани от римските власти.
След като приел кръщението, Прокопий открито изповядвал новата си вяра, което се превърнало в предизвикателство за военното му обкръжение и имперската администрация.
По време на голямото гонение на християните при император Диоклециан, Прокопий е арестуван. Той е изправен пред съд в Кесария Палестина, където се явява пред владетеля, който изисква от него да се откаже от християнството и да принесе жертви на езически богове.
Прокопий останал непоколебим във вярата си. Отказът му да се отрече от Христос станал основа за жестоки мъчения. Въпреки физическите страдания, той продължил да изповядва християнството, демонстрирайки духовна сила и преданост към своите убеждения.
Според преданието, след продължителни мъчения, Прокопий е екзекутиран в Кесария Палестинска около началото на IV век. Смъртта му се разглежда в християнската традиция като свидетелство за победата на духовната вяра над страха и насилието.






