На 15 октомври Българската православна църква почита паметта на преподобни Евтимий Нови Солунски и свети Лукиан, презвитер Антиохийски. Двамата светци остават в християнската история със своята отдаденост на вярата, духовното просвещение и монашеския живот.
Преподобни Евтимий Нови живял през IX век. Роден е в град Анкира, в областта Галатия, и още от детството си се отличавал със скромност, послушание и благочестие.
След като отбил военната си служба, по настояване на майка си създал семейство. По-късно обаче решил да посвети живота си на Бога и постъпил в манастир.
Според житието му той прекарал 15 години на планината Олимп, където усвоявал строгите правила на монашеския живот. След това се отправил към Света гора Атон, приел великата схима и прекарал три години в пещера, отдаден на молитва и мълчание.
Светецът станал известен с духовните си наставления и помощта, която оказвал на нуждаещите се. За известно време живял и като стълпник край Солун.
През 863 година основал два манастира в района на планината Перистера, недалеч от Солун. Според църковното предание майка му и съпругата му също избрали монашеския път.
Преподобни Евтимий Нови починал през 889 година. Мощите му по-късно били пренесени в Солун.
Наречен е Нови, за да бъде разграничаван от свети Евтимий Велики, чиято памет Църквата отбелязва на 20 януари.
На 15 октомври се почита и свети Лукиан, презвитер Антиохийски, живял през III и началото на IV век.
Според църковното предание той останал сирак в ранна възраст и се посветил на духовното образование. По-късно бил ръкоположен за свещеник и започнал да проповядва християнската вяра в Антиохия.
Свети Лукиан основал училище, в което преподавал богословие и тълкуване на Светото писание. Посветил значителна част от живота си на изучаването и сверяването на библейските текстове.
По време на гоненията срещу християните бил арестуван и затворен в Никомидия. Въпреки тежките изпитания отказал да се отрече от вярата си.
Според житието му той бил подложен на мъчения и лишения, които довели до смъртта му.
С името на светеца е свързано и предание, според което тялото му било хвърлено в морето, но след време делфини го изнесли на брега. Християните го погребали с почести.






