Свети Йоан Златоуст е роден около 347 г. в Сирийска Антиохия – един от големите културни центрове на Източната Римска империя. Баща му Секунд бил високопоставен военен командир, но починал малко след раждането му. Йоан бил отгледан от майка си Антуса – благочестива, високообразована и добродетелна жена, която оказала силно влияние върху духовното му развитие.
Йоан учил в най-добрите риторични училища в Антиохия. Негов наставник бил известният софист Ливаний, който забелязал изключителния талант на ученика си и дори съжалявал, че Йоан няма да стане езически риторик, а ще се посвети на християнството.
След кръщението си Йоан постъпил в богословско училище и станал ученик на епископ Мелетий Антиохийски. По-късно решил да се посвети на аскетичния живот. На около 25-годишна възраст заминал за Сирийската пустиня, където в продължение на шест години живял в строго въздържание, молитвено уединение и пост.
Именно през този период се формирали дълбокото му духовно виждане и литературният му стил, с които по-късно станал известен в целия християнски свят.
Заради влошеното си здравословно състояние Йоан бил принуден да се завърне в Антиохия. Там през 381 г. бил ръкоположен за дякон, а през 386 г. – за свещеник.
Периодът на служението му в Антиохия се превърнал в златен век за неговата проповедническа дейност. Заради красноречието и силата на словото си той получил прозвището Златоуст.
През 398 г., въпреки нежеланието си, Йоан бил повикан в имперската столица Константинопол и назначен за архиепископ.
Честността на Йоан, нетърпимостта му към суетата и беззаконието предизвиквали недоволство в императорския двор. Императрица Евдоксия се почувствала лично засегната от проповедите му срещу разкоша и суетата.
В конфликта се включили и църковните му противници, сред които бил александрийският патриарх Теофил.
През 403 г. бил свикан т.нар. „Дъбов събор“, на който противниците му успели да постигнат отстраняването му от архиепископската катедра. Йоан бил изпратен в изгнание, но жителите на Константинопол се вдигнали в негова защита. След земетресение, възприето като лошо знамение, императрицата се съгласила той да бъде върнат.
Второто изгнание обаче не закъсняло. През 404 г. Йоан отново бил заточен – този път окончателно. Първоначално бил изпратен във Витиния, а след това в арменския град Кукуз. Въпреки тежките условия той продължил да поддържа връзка с паството си чрез писма, като го насърчавал и укрепвал във вярата.
По-късно властите решили да го изпратят още по-далеч – в Питиунт на Черноморското крайбрежие. Изтощен и болен, Йоан Златоуст починал на 14 септември 407 г. в Комана Понтика.
Според народните вярвания на този ден се смятало за неуместно да се приемат подаръци като отплата или благодарност за извършена работа. Това поверие се свързва с представата за Свети Йоан Златоуст като пример за безкористност и отдаденост на благотворителността.
Вярвало се, че приемането на подобен подарък на празника може да донесе нещастие.
успех в учението и академичните занимания;
облекчение и изцеление от тежки болести;
избавление от бедност и материални затруднения;
защита от несправедливост;
разобличаване на хора, които живеят чрез подкупи и измами.
В някои народни традиции 13 ноември се свързва и с пътуванията. В миналото хората избирали именно този ден, за да поемат на дълъг път, тъй като вярвали, че започнатото пътешествие ще бъде безопасно и благополучно.






