Като метафора за колко близо сме до глобална катастрофа, този часовник, поддържан от Бюлетина на атомните учени (Bulletin of the Atomic Scientists), не измерва времето в часове, а в минути – или по-точно, в секунди – до “полунощ”, която представлява края на цивилизацията. Към 19 август 2025 г., часовникът показва 89 секунди до полунощ, което е най-близкото положение в неговата 78-годишна история.

Часовникът на Страшния съд е създаден през 1947 г. от група учени, участвали в проекта “Манхатън” – разработването на първата атомна бомба. Първоначално той е бил на 7 минути до полунощ, отразявайки страховете от ядрена война по време на Студената война. През годините стрелките са се движили напред и назад 26 пъти, в зависимост от глобалните събития. Например, през 1991 г., след края на Студената война, часовникът е бил на 17 минути до полунощ – най-далечният му пункт. Но от 2007 г. насам Бюлетинът започва да включва и други заплахи, като климатичните промени, а по-късно – биологични рискове и disruptive technologies като ИИ.

През 2023 и 2024 г. часовникът е стоял на 90 секунди до полунощ, сигнализирайки за безпрецедентна опасност. Въпреки това, на 28 януари 2025 г., учените го преместиха с една секунда по-близо – до 89 секунди. Това движение, макар и минимално, е описано като “стряскащ сигнал”, подчертаващ, че всяка секунда забавяне увеличава вероятността за глобална катастрофа.

Към днешна дата, 19 август 2025 г., няма нови актуализации след януарското обявяване, което означава, че часовникът остава на 89 секунди до полунощ. Това е най-близкото положение в историята му, надминаващо дори пика от 1953 г., когато е бил на 2 минути до полунощ поради тестовете на водородни бомби. 

Според Бюлетина, това положение отразява “продължаващи тенденции в множество глобални екзистенциални заплахи”. Основните фактори включват:

Ядрените рискове остават централни. Конфликтите в Украйна и Близкия Изток, както и напрежението между големите сили – САЩ, Китай и Русия – увеличават вероятността за ескалация. Учените подчертават, че тези държави носят “колективната отговорност да изтеглят света от ръба на пропастта”, но вместо това продължават да модернизират ядрените си арсенали.

От 2007 г. насам климатът е ключов фактор. През 2025 г. Бюлетинът отбелязва, че въпреки ясните знаци за опасност – като рекордни температури и екстремни метеорологични събития – световните лидери не са предприели достатъчни мерки за намаляване на емисиите. Това се комбинира с други заплахи, правейки климатичната криза “мултипликатор на риска”. 

ИИ е нововъзникваща заплаха, която учените описват като “потенциален катализатор за катастрофа”. Фактори като автономни оръжия, дезинформация генерирана от ИИ и рискове от изкуствени пандемии (като лабораторни изтичания) са цитирани като причини за движението на стрелките. “Разпространението на дезинформация и конспиративни теории е мощен усилвател”, заявяват експертите, подчертавайки как това подкопава обществения дискурс. 

Пандемии и биологични заплахи, вдъхновени от COVID-19, също играят роля. Учените предупреждават, че липсата на глобално сътрудничество прави човечеството уязвимо към нови вируси или биотероризъм.

Позицията на 89 секунди е не просто число – тя е “ясно предупреждение, че продължаването по сегашния път е форма на лудост”, както казва Даниел Холц, председател на Съвета по наука и сигурност на Бюлетина.

“Националните лидери трябва да започнат дискусии за тези глобални рискове, преди да е станало прекалено късно.”

Въпреки мрачната картина, часовникът не е пророчество за неизбежен край. Той е призив за действие. Историята показва, че стрелките могат да се върнат назад – чрез дипломация, международни споразумения и иновации. Например, след края на Студената война, светът се отдалечи от полунощ.

Днес, с фокус върху намаляване на ядрените оръжия, борба с климатичните промени и регулация на ИИ, можем да обърнем тенденцията.

Към август 2025 г., Часовникът на Страшния съд ни напомня: времето изтича, но още не е свършило. Въпросът е дали човечеството ще действа навреме.

Недко Белчев, Mediamall.info