Рождество Христово – празник на вярата, семейството и обредното коледуване
Рождество Христово е един от най-големите християнски празници, известен сред българите като Коледа, Голяма Коледа, Божич или Божик. На този ден се чества рождението на Исус Христос, което според Евангелието от Лука е станало във Витлеем. Празникът се отбелязва на 6 януари от арменската църква, на 7 януари по Юлианския календар и на 25 декември по Григорианския календар.
Коледуването е важна част от празника, започваща в полунощ срещу Коледа. В обичая участват само мъже – ергени, годеници и по-рядко млади женени мъже, наричани „коледари“, „коладници“ или „коледарци“. Те се събират още през Коледните пости в дома на своя водач – „станеник“, който е женен мъж. Там се разучават и репетират обредни песни. Коледарите се разделят на групи („чети“), начело на които стои „четник“ или „кудабашия“. По-малки момчета, наричани „котки“, вървят преди тях и с мяукане известяват стопаните за пристигането на коледарите.
Коледарите носят празнични премени, украсени калпаци и дървени геги, а от полунощ до сутринта обикалят селото, пеейки обредни песни и благославяйки за здраве, плодородие и благополучие. Репертоарът от песни е богат и разнообразен, като за всеки член на дома се изпълнява подходяща песен – за стопанина, стопанката, младата булка, момата, орача или овчаря. Смята се, че тези песни и благословии носят магическа сила и затова не се пеят извън Коледния период.
След изпълнението на песните, домакините даряват коледарите с краваи, пари, месо, брашно, вино и други продукти, които се събират от момчета, наричани „магарета“ или „трохобери“. С тези дарове коледарите организират празнична трапеза, а част от събраните средства даряват на църковното или читалищното настоятелство. Участието в коледуването е важен етап в социалния живот на младите мъже, символизиращ тяхната зрялост и готовност за брак.
На Коледа традиционно не се работи. Семействата посещават празничната литургия в църквата и се поздравяват с „Честито Рождество!“. След това се събират на богата трапеза, на която присъстват печено прасе, баница с месо, свинско с праз и други ястия. По вътрешностите на прасето предсказват времето през годината. През деня се разменят празнични посещения, ходи се „на честито“ у именниците, а на мегдана се играе общоселско хоро.
След Освобождението на България към коледните традиции се добавя коледното дърво, привнесено от Западна Европа чрез руско и чешко влияние. Въпреки че първоначално се украсява за Коледа, постепенно се свързва с Нова година. Празникът продължава три дни, като последният е посветен на Стефан (27 декември).
Имен ден празнуват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофори производните им.
Още новини четете в категория
Култура
31.1 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
