На 3 март България отбелязва националния си празник. На този ден преди 148 години е подписан Сан Стефанския мирен договор, който слага края на османското робство в България. Калузите на този прелиминарен мирен договор отреждат на България ролята на голяма славянска държава, но не е съобразен с мнението на т.нар. Велики сили в Европа. 

Цариградската конференция

Въстанието в Босна и Херцеговина, Априлското въстание в България през 1876 година, както и обявената война от страна на Сърбия и Черна гора на Османската империя, засилват влиянието на „ястребите” в руското правителство, които желаят чрез война с Портата да бъде измито петното от поражението в Кримската война (1853-1856).

Военните приготовления започват от есента на 1876 година, но остава отворен въпросът дали Русия ще воюва само срещу турците. В Парижкия мирен договор от 1856 година, с който се слага край на Кримската война, е постановено, че Великите сили гарантират целостта на Османската империя и посегателството срещу нея е повод за война.

Затова в края на 1876 г. и началото 1877 г. е организирана Цариградската посланическа конференция. От нея Санкт Петербург получава ясни сигнали, че всеки договор, който променя Парижкия, трябва да има съгласието на всички Велики сили.

Руско-турската освободителна война

Няколко месеца по-късно войната е факт. Първоначално Русия поема ангажимент настъплението да бъде ограничено само до Стара планина, докъдето ще се простира и България. Бойните действия в нея обаче се прехвърлят на юг от Балкана, което решава и изхода на конфликта. Те са прекратени с примирие, сключено в Одрин на 19/31 януари 1878 година. Според него българските земи се оформят в автономна област.

Сан Стефанският прелиминарен мирен договор

Още преди примирието в Одрин, граф Николай Игнатиев, досегашен руски посланик в Цариград, изготвя два варианта на бъдещия договор за мир – умерен, който става факт в Сан Стефано, и радикален, предвиждащ независимост за България и огромни териториални придобивки за Гърция, Сърбия и Черна гора. Руският имератор избира умерения вариант и граф. Игнатиев е упълномощен да го подпише.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано, от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Сан Стефанският мирен договор се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите – Княжество България би имало площ от около 170 000 кв. км и би обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

По-късно същата година Берлинският мирен договор, ревизира клаузите от Сан Стефано и разпокъва българските земи.

Национален празник на България

Датата на подписването на Санстефанския мирен договор – 3 март, е обявена за национален празник на България с решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март същата година и се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско иго.

За първи път Денят на освобождението на България е честван на 19 февруари 1880 г., но  след въвеждането на Григорианския календар (1916 г.) празникът се отбелязва по нов стил на 3 март  от 1917 г.