В днешно време, 1 ноември е по-известен като деня на народните будители. Но преди да бъде въведен той, в нашият църковен календар вече се е отбелязвал като деня на Свети Иван Рилски. Причината да бъде избран точно този ден ни обяснява Стоян Омарчевски - министър на народното просвещение - в правителството на Александър Стамболийски през 1922 година. Той внася подписка на група интелектуалци, които искат на този ден да се отдаде почит на всички български възрожденци, които са били в основата на формирането на българската нация и нейната жажда за свобода. Избира се точно денят на Свети Иван Рилски, тъй като това е един от най-почитаните ни светци, който се е запазил още от времето на Средновековието. Иван Рилски се е превърнал в духовен символ на нашата страна и българските възрожденци са наследници на неговото дело.
Министерството на народоното просвещение определя 1 ноември като „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". На 31 октомври 1922 излиза постановление на МС, с което се предлага да бъде приет този празник за официален. На 13 декември бива прието съответното изменение в Закона за празниците и неделната почивка, а цар Борис III ратифицира тази промяна на 3 февруари 1923 година. Тогава вече този празник бива приет официално като "деня на народните будители", предава actualno.com.
Малко хора знаят, че е имало разминаване в деня на празнуване между църква и държава. Причината за това е, че българската държава приема Григорианския календар през 1916 година, а българската църква продължава да работи със стария Юлиански чак до 1968 година. Това означава, че празникът на Иван Рилски за нашата църква е бил на 19 октомври, а не на 1 ноември. Така че в този междинен период се е отдавало почит на различни дати.