В освободената от османско владичество България възрожденските идеал постепенно биват загърбени от проблемите на делника. Част от българската интелигенция съзира опасността от разпад на националната ни ценностна система. И обръща поглед към най-светлите имена на българското духовно минало. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов. Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, съобщава News.bg.

От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

От 1945 година Денят на будителите е отменен и след дълго прекъсване. Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание през 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Припомняме, че български творци организират протест на 1 ноември заради унизителните си.

Предстои Денят на народните будители, но това ще е повод не само за празнуване, но и за равносметка и протест. Това посочи председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев в официална позиция на 30 октомври.

Той призовава членовете на САБ да подкрепят на 1 ноември протеста на творците и специалистите, които работят. В музеите, галериите, библиотеките и читалищата и работещите в сферата на сценичните изкуства.

"На 1 ноември лично ще подкрепя протеста на дейците на българската култура и протестната декларация на Национална федерация "Култура" към КТ "Подкрепа" срещу унизително ниските възнаграждения на работещите в библиотеките, музеите, галериите, музикалните и театрални институти, Българското национално радио и Държавна агенция "Архиви", подчерта Мутафчиев и допълва, че протестната проява ще се състои пред Столичната библиотека в 12.00 часа във въпросния ден.

По негови думи българската култура отново не е приоритет за правителството и това според председателя на САБ личи по отношение на бюджета и бюджетната прогноза на Министерството на финансите. По последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства в държавата възлиза на над 80 000 000 лева.

Заетите в сектор "Сценични изкуства" поставиха три искания пред управляващите.

Те отчетоха тотална абдикация на сценичните изкуства от техните ключови функции, интензивен отлив на специализирани кадри и нива на заплащане в много от културните институти, които са по-близки до минималните, отколкото до средните за страната.

В отвореното им писмо се отбеляза, че методиката за финансиране на сценичните изкуства през годините е претърпяла много ремонти и се е доказала като неефективна.

От бранша са категорични, че трябва незабавно да бъде прекъснат порочният цикъл от неадекватни, необосновани и несвързани с обществените функции на културните институти методики и политики, водещи до системно недофинансиране.